Хари Потър и неговият край

Как само лети времето! От появата на онова малко, нещастно момче, със смешни очила и афинитет към Окултното минаха цели десет години, а сякаш беше вчера!

Тогава бе само на седем: малък, безпомощен и беден първолак, потиснат от приемното си семейство, неприет от обществото...

  А днес го изпращаме абитуриент - световноизвестен, по-богат с няколко десетки милиона, превърнал се в кумир в очите на милиони.

Да, определено, стане ли въпрос за постигнати финансови резултати (крайната цел на всяка супер касова холивудска продукция), целият екип, отговорен за появата на Хари Потър в първите редици на съвременната поп култура, заслужават да се нарекат отличници.

Сагата за момчето-магьосник се превърна в една от най-печелившите в историята на съвременното кино изобщо, а книгите издигнаха Магията отново в култ, като накараха стотици хиляди малки и големи по-лабилни фенове на историята за Хари Потър да повярват в своите свръхестествени способности.

И така, годините се изнизаха, и за жалост на онези, които добре си попечелиха от екранизацията на романите на Джей Кей Роулинг, краят на историята дойде.

И както вече дори и бушмените в Уганда знаят, този край продуцентите решиха да разделят на две (все пак от две ябълки се печели повече от една - питайте Рокфелер): „Хари Потър и даровете на смъртта: Част 1" и „Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2".

Именно на втората част станахме свидетели и ние.

Действието заварва нашите герои точно там, където ги оставихме в предишния филм: в края на опасния път към финалната битка със злия Лорд Волдемор, който те поеха преди повече от 10 години.

Филмът е гласен като „големия финал", който най-накрая довежда до „епичния сблъсък" между Доброто (в лицето на Хари и неговите съратници) и Злото (чиято емблема са Волдемор и неговата орда смъртожадни).

Паралелно, се проследява и пълното личностно разкритие на всеки един от главните герои, което показва колко дуалистични образи са те всъщност.

Ако кажа, че това действително е най-интересният и вълнуващ филм, който ни води към една прекрасна кулминация, то това ще означава, че няма да съм искрена.

Макар и най-очакваният филм, „Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2" е меко казано скучноват.

Докато човек го гледа, има чувството, че от екипа сякаш са се напънали да наблъскат продукцията с уж зрелищни ефекти, които имат за цел да впечатлят, но действието е толкова разводнено и изкуствено „уплътнено" с драматизация, че за приковаване на вниманието дори не може да се говори.

Сюжетът е „изсмукан", героите - мудни, няма я дори и любовната интрига, която привнесе допълнителна доза интерес в предходния филм (освен една-две целувки).

Колкото до битката - „епична" е доста силна дума, при положение, че на любителите на холивудските фентъзита, правени с бюджет колкото БВП-то на малка държава, вече им бе поднесена една от най-вълнуващите и майсторски заснети сцени - а именно сблъсъкът между хората, хобитите и елфите и ордите от орки на Саурон във "Властелина на пръстените: Двете кули" (на която битката в настоящия филм за Хари Потър странно напомняше, но това са подробности).

Лично за мен, най-слаб бе самият край, но в крайна сметка, „Хари Потър" си е приказка за деца, макар и трансформирана в тъмни багри от средата нататък.

Всичко това, обаче май няма никакво значение, защото всеки уважаващ себе си фен на момчето-магьосник и неговия свят, ще отиде да види края на историята, независимо от онова, което е прочел или чул преди това, така че, няма какво повече да ви кажа, освен „Приятно гледане!"
Премиерата е утре, 15 юли.