IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

"Пина", или когато думите са излишни...

28 септември 2011 14 53

Филмът, посветен на величието на Пина Бауш

Плакатът на филма

Плакатът на филма

  "Танцувайте, танцувайте, иначе сме изгубени!" Пина Бауш

След като гледах "Пина" - великолепният филм на Вим Вендерс, посветен на Пина Бауш, осъзнах, че е много по-лесно да пишеш и говориш за неща, които не са ти харесали.

Как, по дяволите, да опишеш филм, който изцяло е посветен на танца в неговата най-висша форма? Филм, в който думите губят своята сила, изцяло завзета от силата на танца?

Няма да сбъркам, ако кажа, че най-висшата форма на модерния танц е именно Пина. Нейният танц не може да се определи - нещо средно между балет, театър и пантомима, и това повече от ясно се вижда (и усеща) в лентата на Вендерс.

Интересно е как във филм, носещ нейното име, Пина се появява само няколко пъти, а всъщност е на екрана през цялото време. В декорите на сцената, в движенията на танцьорите от многоликата, многорасова трупа, в техните очи, някак плахо поглеждащи камерата.

Защото "Пина" е документален филм за велика личност, а в документален филм за велика личност разказите на близките й (по душа) са задължителни. В словата на нейните танцьори обаче няма патос, а истински, трудни за обличане в думи емоции. Те отдават своята почит към Пина чрез телата си и доказват, че танцът е паметта на мускулите.

Тук огромна роля изиграва фактът, че лентата се гледа с 3D очила. Доказателството, че в триизмерния свят на киното има място не само за комерсиални продукции. В "Пина" 3D очилата си имат своята ясна цел - да те поставят максимално близо до усещането да гледаш трупата й "на живо". Не е никак случайно, че през по-голямата част на филма действието се развива като "сцена в сцената".

А зрителят седи притихнал в киносалона, приличащ на космически кораб, и няма ни най-малка представа къде ще го отнесе следващата сцена.

Дали на върха на някоя планина? Дали в бързите води на някоя ледена река? Или пък сред урбанистичните пейзажи на град Вупертал?

Много от сцените са заснети (майсторски) сред природата, която се превръща в част от техния танц. Препятствие, което трябва да покорят с телата си.

Пръст, вода, скали - те са и върху сцената. Танцът, същинският танц, няма как да се осъществи без съпротивление. Срещу теб самия, срещу собствените ти задръжки, срещу собствената ти свенливост. Танцът се ражда в борбата, където се ражда и самата свобода.

"За какво копнеем? Откъде идват нашите копнежи?"

Силно впечатление правят сценичните костюми и фактът, че жените в трупата й (Regina Advento, Malou Airaudo, Ruth Amarante и др.) танцуват със спуснати коси, превръщащи се в част от спектакъла, в естествено продължение на движенията им.

За да разбереш "Пина" (всъщност не само лентата, а и нея самата), трябва поне мъничко да разбираш порива, наречен танц. Трябва да умееш да чуваш музиката, а в "Пина" тя е точно толкова завладяваща, колкото трябва да бъде. В ушите ви ще продължава да звучи  песента "The Here and After" на Jun Miyake, дълго след като сте напуснали залата.

Пина така и не доживява да види проекта на Вендерс завършен. Всъщност първоначалната идея на филма е била съвсем различна, но след смъртта й през 2009 година, се превръща в своеобразен портрет.

Портрет, изрисуван от мимиките и съвършените, неподлежащи на съмнение, движения на нейните танцьори.

*Вижте кадри от филма в галерията, а трейлърът...

Автор на статията:
Милена Димитрова

КоментариКоментари