Стане ли въпрос за човешката психика и необятните й дебри, няма по-вещи фигури от прословутите Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Бащата и синът. Хората, без които психоанализата и аналитичната психология просто нямаше да съществуват.
Кои са вътрешните двигатели на човека? Кое определя поведението му като индивид? Имали такова нещо като Его, Супер его и Свръх аз? Вътре в себе си ли трябва да търсим отговорите или те са плод на заобикалящия ни екстериор?