Вещи в занаята

Стане ли въпрос за човешката психика и необятните й дебри, няма по-вещи фигури от прословутите Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Бащата и синът. Хората, без които психоанализата и аналитичната психология просто нямаше да съществуват.

Кои са вътрешните двигатели на човека? Кое определя поведението му като индивид? Имали такова нещо като Его, Супер его и Свръх аз? Вътре в себе си ли трябва да търсим отговорите или те са плод на заобикалящия ни екстериор?

Какво представлява човешката сексуалност и колко голяма част от цялото ни същество заема тя? Кои са нашите демони и какво са способни да направят?

На тези и на редица други въпроси се опитва да отговори един от акцентите на тазгодишната Киномания, филмът на Дейвид Кроненберг "Опасен метод: Юнг и Фройд".

1901 година. Младият австриец Карл Юнг (Майкъл Фасбендер) вече е спечелил завидна слава със своята изследователска дейност в областта на приложната психология и благоволението на своя кумир, бащата на психоанализата д-р Фройд (Виго Мортенсън), когато към болницата, в която той практикува се приближава карета, караща една раздираща се от истерични пристъпи млада руска еврейка.

Д-р Юнг е натоварен със задачата да я излекува, като започва да експериментира върху нея с популярните психоаналитични методи на Фройд. След години тя изглежда напълно преобразена, а самият Фройд обявява д-р Юнг за свой достоен престолонаследник... Докато Юнг не се решава да разкаже на своя най-близък приятел и повелител един свой сън...

Сюжетът проследява две паралелни исторически връзки: тази между двамата велики изследователи на човешкият ум и тази между лекаря и покровител (Юнг) и неговата пациентка (Сабина Шпилрайн) и техните сложни, междуличностни отношения.

На първо място, „Опасен метод" не е филм за теоретичните концепции на Фройд и Юнг. Той представя нещата на практика и майсторски поставя двамата велики изследователи в креслата на пациентите. Отначало те са убедени в правотата на своите теории, но с всеки следващ кадър и всяко следващо събитие, сянката на съмнението пада сантиметър по сантиметър все по-дълбоко върху мраморните им бюстове.

Като причина за всичките им морални казуси се явява една жена. Една луда жена, чиято фина психика е успяла да претопи бащиния тормоз и унижението в неконтролируема сексуална наслада. Мазохизмът й е обострен до такава степен, че той успява да въвлече и изкуси със своето нездраво сладострастие дори и човекът, в чиито вещи ръце е поставено лабилното й здраве.

Зародилата се любовна афера повлича след себе си поредица от случки, които отключват много от собствените, лични демони на двамата учени и в крайна сметка ги превръщат във врагове.

Определено, ролята на филма прави точно тази душевно болна дама – изпълнението на Кийра Найтли е брилятно: тя те хваща за гърлото и забива нокти в мозъка ти още от първия кадър на филма, който я заварва гърчеща се в истерия пред болницата на Юнг и не те пуска до последно, когато отново стои на задната седалка на едно превозно средство, затворила цялата поредица от случили се събития дълбоко във вселената си.

Кийра пресъздава шизофреничката, страдаща от редица мании и ескалираща мазохистична сексуалност. Вярваш й когато криви лицето си, потънала в спомени за бащината ръка, която я налага. Вярваш й когато се гърчи в от екстаз, докато Юнг я пердаши с кожения си колан. Съпричастен си на сълзите й и нездравата й мъка, когато Фройд я обявява за лъжкиня и фантазьорка.

На какъв език говори ангелът й, защо Фройд се оказва така вманиечен в човешката сексуалност и какво означават сънищата, наситени със символика на Юнг, ще разберете, когато изгледате „Опасен метод: Юнг и Фройд"