Париж след полунощ...

Сутрин Париж е прекрасен. Следобед Париж е очарователен. Вечер Париж е пленителен. Но Париж след полунощ...Тогава той е вълшебен!

В Париж след полунощ се случват чудеса – часовниковата стрелка спира и започва да отброява времето назад, часовете се превръщат в години, а те – в отминали епохи. ...Докато изведнъж не се озовете седнали на една маса със Скот и Зелда Фицджералд, Салвадор Дали и Ърнест Хемингуей...

Ако си мислите, че това са фантасмагории, то това, което трябва да направите, за да се убедите, е да заемете удобно своето място в кино залата и да не мръднете до последния миг на „Полунощ в Париж", новият очарователен филм на Уди Алън.

Замисляли ли сте се колко голяма част от живота си хората прекарват в носталгични размисли? Колко пъти вашите баба и дядо са ви разказвали за миналото и са били готови да се закълнат, че тогава е било толкова по-хубаво?

Ами вашите познати и дори самите вие? Колко пъти сте си мислили колко ли чудесно е било и как ви се иска да сте живели именно тогава! Като това „тогава" е много разтегливо понятие...

За някои „тогава" ерата на Ренесанса, за други „тогава" е бляскавият Бел епок, а за трети... за трети е просто Париж през 20-те...

Това е и случаят на главния герой на Уди Алън Джил. Той е американски писател, който заедно с годеницата си Инез (Рейчъл Макадамс) и нейните родители, се озовава в центъра на града, за който мечтае от дете.

Една вечер, изморен от досадните приятели на Инез и вечно мрънкащите й родители, Джил решава да се поразходи из улиците на Париж и не забелязва кога е настъпила полунощ... Точно тогава, той съзира едно Пежо от 1923 година, което спира пред него и отваря врата...

След това всичко се превръща в една вълшебна приказка, която не спира да ви удивлява и изумява до началото на финалните надписи.

И така, без да се губя в излишни многословия ще кажа, че „Полунощ в Париж" е може би един от най-добрите филми на големия и супер продуктивен режисьор и най-добрият контрааргумент на твърдението на някои критици, че Алън вече се е изтъргал. Напротив, не се е и то изобщо.

Типично за всички, или поне за огромна част от филмите на Уди е, чрез използването на метафори и хумор, да се разгледа някоя философска общочовешка тема. И именно носталгията на хората, една от универсалните черти на човешкия характер, е мотив в настоящата история.

Режисьорът разглежда вечното недоволство на съвременния човек (независимо от епохата в която живее) от неговото време и ни предлага един примерен вариант на това какво всъщност би станало с него, ако наистина отиде в мечтаното за него минало...

Разбира се, в „Полунощ в Париж" това е само едната страна на монетата. Уди не е от вчера и неслучайно избира едно време и един град, които са издигнати на пиедестал от всички любители на изкуството и всички романтични души по земята.

Представете си само, какво би било усещането, ако спечелите билет до Париж, но онзи отминал Париж, в който ерата на Гламура е била в своя разцвет; Париж на всички големи артисти и творци от началото на века; Париж на приказно красивите французойки, Едит Пиаф и Пикасо! Париж на декаданса, денонощните забави и бляскавите мъниста. Париж на 20-те...

Ами имате го – предпремиерата е на 9 ноември в Зала 1 на НДК и с нея се дава старт на Киномания 2011, а официалната такава е на 11 ноември по кината.

И още, актьорският екип:

Оуен Уилсън, в ролята на Джил

Рейчъл Макадамс в роялта на Инез

Майкъл Шийн в ролята на Пол

Карла Бруни-Саркози в ролята на гида на музея

Алисън Пил в ролята на Зелда Фицджералд

Корли Стол в ролята на Ърнест Хемингуей