Шерлокхолмска му работа

Ако отивате да гледате „Шерлок Холмс“ с идеята, че ще бъдете шантажирани, измъчвани, пребити, дрогирани и въвлечени в една голяма каша от Гай Ричи, ще останете разочаровани.

Ако сте решили да го видите, с надеждата, че ще разследвате, ще се борите с баскервилски хрътки, ще разгадавате знака на четиримата, ще изследвате лъвски гриви, точно така, както го е правил великият детектив в съзнанието на Артър Конан Дойл, откажете се.

Ако сте решили да се насладите на викторианската лондонска атмосфера, станала фон и основа на историите на някои от най-великите разказвачи на 19 век, и ако ви се иска да поплакнете очи със стилните секси английски джентълмени от онова време (в случая Джуд Лоу и Робърт Дауни – Младши), е – това е филмът.

Когато човек гледа най-новото творение на Гай Ричи и, ако разбира се, следи творчеството му, няма как да не започне да се чуди защо всъщност лошото момче на Англия изобщо е решило да се захване с лошия детектив на Англия.

С изключение на няколко по-пищни батални и „експлодиращи“ сцени, специфичният тежкарско – насилствен почерк на Ричи почти напълно липсва.

Маниерът на филма е по-скоро привичен на лесно смилаемите приключенски ордьоври на Стивън Съмърс (Мумията, Ван Хелзинг, Джи Ай Джо, Кралят Скорпион).

Почти няма бой на забавен каданс, липсват разните животинки, които обичат да гризат пръсти и да щипят задници, а кръвта спокойно можеше да е с няколко литра повече.

Макар и типичните за Ричи „добри лоши момчета“ да са налице, в „Шерлок Холмс“ са някак лишени от дълбочина, което от една страна е оправдано, заради факта, че филмът е все пак екранизация.

И всъщност не напълно.

Сюжетът е изцяло измислен от сценаристите, не е излязал от под перото на Конан Дойл.

Филмът решава да представи пословичния Шерлок Холмс в една нова светлина, като дори „коригира“ отношенията му с Доктор Уотсън до завоалиран хомосексуализъм.

Историята...

След серия брутални, ритуални убийства, Холмс и Уотсън успяват да пристигнат на време, за да спасят последната жертва и да разкрият убиеца – злия лорд Блеууд.

С наближаването на насрочената екзекуция, Блекууд, който тероризира съкилийниците си с привидната си връзка с могъщи тъмни сили, предупреждава Холмс, че не е подвластен на смъртта и екзекуцията се вписва точно в плановете му.

Очевидното му възкресение хвърля Лондон в паника и хвърля в смут „Скотланд Ярд”.

За Холмс действието тепърва предстои. Устремени да спрат смъртоносния заговор на Блекууд, Холмс и Уотсън се потапят в света на тъмните сили и изумителните технологии, в който логиката се оказва най-доброто оръжие, както и доброто дясно кроше.

Дори и малко „постен на Гай Ричи“, филмът има с какво да заслужи 128 – минутно внимание.

Действието е наситено с динамика, все пак ще станете свидетели на едно – две качествени напердашвания, Джуд Лоу блести с целия си блясък (макар и като съпорт), а Робърт Дауни успява да си докара истински мачо вид.

В никакъв случай не трябва да забравяме чаровната изкусителка с крадливи ръце и остър ум Ирен Адлър, изиграна от Рейчъл Макадамс.

Като цяло обаче, най-успешното нещо във филма е сценографията и визията.

Лондон е по-викториански и опасен от всякога, а на всичкото отгоре ще станете свидетели на строежа на някои от емблематичните му монументи.

Като към всичко това добавим доза окултизъм, щипка физика, капка химия, няколко дози механика и го полеем обилно с хаплив хумор, в крайна сметка се получава един доста вкусен буламач.

*Бележка под линия: Знаете ли, че всъщност Шерок Холмс не е оригинален, а копиран герой? Оригиналът – френският детектив Дюпон - принадлежи на бащата на кримито, хоръра и научната фантастика, неповторимия Едгар Алан По. Единственото, което прави Дойл „създателя“ на гениалния детектив е липсата по онова време на Закон за авторски права.