По света има различни разбирания за смъртта. Някои източни философии, например, гледат на нея като на нещо хубаво. Те смятат, че животът на Земята е трудният път, който човек трябва да извърви и че след смъртта душата отива на много по-хубаво място. Християнството пък се въздържа от подобни вярвания и проповядва, че след като човек умре, отива в рая или в ада.
Във всички случаи обаче последното нещо, което може да се каже за смъртта е, че тя е нещо хубаво. Фотографът Паул Коудоунарис изглежда е на друго мнение. Той издава цяла книга, посветена на смъртта и по-скоро на починалите светци.
През 1578 година се разпространява слухът, че под Рим е открита мрежа от подземни гробници, в които се намират останките на стотици раннохристиянски мъченици. Скелетите на много от тези светци са преместени и изпратени в католически църкви из цяла Европа, за да заменят светите мощи, унищожени по време на протестантската реформация.
След като останките от телата били сглобени, върху тях внимателно били поставени костюми, перуки, бижута, корони, злато, дантела и други. Този акт бил като физическо напомняне за небесните съкровища, които чакат човек в задгробния живот.
През последните няколко години фотографът Паул Коудоунарис получил специален достъп до различни религиозни институции и за пръв път успял да заснеме много от скелетите на светци. Снимките са събрани в книгата „Небесните тела“, която трябва да излезе до края на тази година.
А сега влезте в галерията и вижте смъртта от един по-различен ъгъл.