Защо не се обажда: митове и истини (Част 1)

1 / 5

Още откакто Александър Бел е дал на човечеството телефона, съществува един специфичен казус, който занимава хаотичното женско съзнание, независимо на коя географска ширина е локализирано то, непрестанно и досадно натрапчиво.

„Защо не се обажда?“

Този универсален въпрос си е задавала всяка жена поне веднъж в живота, независимо колко красива и магнетична е тя и независимо от факта, че по принцип мъжете се влачат по корем след нея.

Случвало се е и на вас, случвало се е и на мен – нека си признаем.

Ситуацията е кисело позната: осъществяваш физически/ емоционален/ духовен контакт с нов обект от мъжки пол и всичко е прекрасно.

Изкарали сте си страхотно и даже вече се чудиш как по-възпитано ще отложиш следващата ви среща за малко по-натам ( все пак не обичаш, когато те притискат), преди да е започнал да ти рецитира любовна проза по телефона, която е писал за теб цяла вечер, когато... той потъва в небитието.

Ок, де. Може да се е случило всичко, ще се обади през следващите 3 дена (нали знаете, че 3 дена решават всичко).
Да, ама не. Тишина.

На третия ден ти се хващаш изпаднала в някакво полузомбирано състояние, вперила втренчен поглед в телефонния дисплей, превъртаща „ситуацията“ отново и отново, напявайки монотонно, като будиски свещеник в ден за медитация: „Защо не се обажда... защо не се обажда...“

Естествено знаем, че забранения плод е най-сладък и вече се струва, че този, когото сте възприемали като небрежна свалка с потенциал, изведнъж се е превърнал в духовната ви половинка, с която бихте прекарали живота си, му родили деца на секундата, остарели заедно и т.н.

Спокойно, това е нищо друго, освен психологическата екзалтация на желанието да имаш това, което не можеш.

Изпаднала в подобно нездраво състояние, задължително събираш кръга „вещи в нещата" приятели, който те обсипват с всевъзможни теории, които обясняват обстоятелствата, довели до тази тръшкаща се, врънкаща и набиваща си всевъзможни комплекси ситуация.

И така, първо митовете за „Защо не се обажда“.