Наскоро един стар познат ме намери и ми предложи да имаме връзка. С него се срещахме на 17-годишна възраст, около месец. Но дори не се целувахме, отегчих се и спряхме да се виждаме. Сега живеем в различни градове. И изведнъж той се появи, питайки защо тогава не се получи и дали да не опитаме отново. Съгласих се.

Той вече планира как ще се преместя при него, как ще живеем в къща и ще имаме голямо семейство, няколко деца. Две седмици ми се струваше, че и аз съм узряла за всичко това. Но постепенно започнах да забелязвам, че се чувствам постоянно депресирана, нищо не ми носи радост. Разбрах – не искам връзка, не искам да се премествам при него и да създавам семейство.

Той е на 31 години. Разбирам, че всичко би се получило с него, той знае как да ме разсмее, бих му се доверила да отглежда деца с мен, надежден и сериозен е. Но планирах да замина за друг град и да поживея там.

Това е прекрасен човек и ще бъде жалко да го загубя. Но и едва ли той ще ме чака докато в другия град ми омръзне. Но сама се чувствам по-добре, не искам да се вписвам в такава рамка като брака. А децата са за цял живот! Не съм готова да забравя за себе си заради децата, защото постоянно ще мисля само за тях. Какво да правя?

Трябва да се отбележи, че най-дългата връзка, която имах, продължи 11 месеца. Срещам се с някого и постепенно започвам да страдам от липса на свобода, от отговорности, от рутина. Разделяме се – чувствам се невероятно щастлива и енергична. И тогава се влюбвам отново и изглежда този път всичко ще се оправи, но...

Даяна, на 29 години

Отговорът на психолога

Даяна, пишеш, че си се срещала с мъжа на 17 години, но ти е било скучно. Повтаря ли се същата ситуация и сега? Скучно ти е, но се убеждаваш, че си срещнала надежден, сериозен човек. Съгласна съм, че не можете да живеете само със страст, важно е да оцените човешките качества. Но какви факти от живота на вашия приятел ви убеждават в истинските му достойнства?

Това, което казва, обещава и възнамерява да направи, не е причина да разчитате на него. От колко време контактувате, виждали ли сте се лично или дистанционно? Как е живял тези 12 години? Какво му се е случило? Защо сега и защо той избра точно вас? Защо реши да се „уреди“ с вас?

Пишете, че настроението ви се е променило към по-лошо. Каква според вас е причината? Чувствате ли се притисната от усещането за неизбежност на рутината и загуба на свобода в сериозна връзка? Когато обичаш човек, по-лесно възприемаш задълженията на съпругата, тъй като имаш желание да накараш любимия човек да се чувства добре.

Разсъжденията ви за необходимостта да се омъжите за този мъж „дишат“ с униние, сякаш се сбогувате със слънцето. Разбира се, искате да имате надежден човек до себе си, но съвместният живот не трябва да изглежда като тежка, отговорна работа с планиран график на раждането. Все пак живеем за любов и радост. Децата се раждат за радост и любов.

Изправени сте пред труден избор. Може би трябва да се консултирате с психолог, да съберете повече факти за ситуацията и да анализирате цялостно вашите желания, страхове и личностни черти.