Наскоро в офиса обсъждахме темата за красивите жени на работното място.
Всеобщото мнение е, че на лицеприятните мадами като цяло им е много по-лесно в живота, защото са свикнали да получават всичко, дори и одобрението на шефа си, само заради външния си вид.
Да, но ситуацията изобщо не е толкова розова. Защо ли? Защото обикновено хората забравят фактора „другите жени“.
Прибавяме го, и всъщност се оказва, че хубавите млади жени с ярка външност по-трудно си намират работа, отколкото не дотам симпатичните представителки на нежния пол.
До този извод са стигнали група израелски специалисти от университета "Бен Гурион", извършили социологическо проучване.
Израелските социолози са наблюдавали подобна ситуация в повечето случаи, когато при наемане на работа в подбора на кандидатите са участвали жени.
По време на изследването е било установено, че красавиците получават много повече откази от потенциалните работодатели, отколкото по-малко привлекателните жени.
Според социолозите причината е в завистта, която жените изпитват към потенциалните си колежки.
Допитахме се до колеги и те ни изложиха и алтернативна теория: според много от тях, хубавите жени в действителност не са дискриминирани, а просто по-мързеливи. Защо ли? Ами, защото са хубави и са свикнали да получават всичко.
Позамислихме се, и ни се струва, че нещата не биха могли да са толкова черно-бели. Все пак познаваме много красиви жени, които работят както за петима. Но как всъщност са били наети?
Дискриминирани ли са красивите жени, според вас?