8 знака, че партньорът ви е имал тежко детство и то все още му влияе

Тези улики невинаги са очевидни, но понякога се открояват ясно

Тежкото детство в много случаи е очевидно. Например широко известно е, че хората, които стават престъпници, често са имали тежко детство.

Въпреки това, невинаги може да видите ясно, че човекът, с когото излизате, е имал трудно детство. Има много качествени хора, които са популярни, имат добри взаимоотношения и добри кариери, но са израснали в тежка семейна ситуация. Те обикновено успяват да скрият лошото си детство доста умело.

Макар че повечето хора крият добре белезите от травмиращото си детство, те са лесни за разпознаване, когато знаете какво да търсите. И има няколко важни признака, които показват, че човекът, с когото излизате, може би е преминал през сериозни трудности в детска възраст.

А ето и 8 дискретни признака, че половинката ви е имала тежко детство и то все още ѝ влияе:

1. Той е необичайно независим или твърде зависим

Ако някой е имал тежко детство, най-големият признак е колко независим е в ежедневието си.

Да имаш лошо детство обикновено означава едно от две неща – или си бил пренебрегван като дете, или родителите ти са те задушавали. Ако си бил дете, което е било пренебрегвано, е трябвало да се държиш като възрастен още от малък. Може половинката ви да се е държала като родител на незряла майка или баща.

Или в случай на изключително пренебрегване, е трябвало да се отгледа сам/а, защото родителите му/ѝ не са се грижили за нея/него. Това често кара човек после да се държи с високо ниво на зрялост, което може да не е нормално за млад човек например.

От друга страна, ако партньорът ви е имал родители, които са го глезели прекалено или са били нарцистични, той може да има проблеми със зависимостта. Понякога това може дори да се прояви като гранично личностно разстройство.

Хората, израснали с такива родители, стават твърде зависими от половинката си, защото родителите им по същество са ги принудили да развият такава зависимост, карайки ги да се чувстват сякаш не могат да направят нищо сами или без одобрение.

2. Никога не говори за семейството си

Ако половинката ви е имал изключително нефункционално семейство, възможно е да мълчи за това и изобщо да избягва да споменава и да говори за детството си.

Очевидно е, че такава личност е имала или лошо детство, ако е прекъснала връзките си с всички членове на семейството си. Това е въпрос на самосъхранение, особено ако е имала родители, които са я малтретирали.

3. Половинката ви има нужда да угажда на хората

Повечето хора, които се държат като подлизурковци като възрастни, са били жертва на травматично детство. Когато човек е израснал в разбит дом, е обичайно да иска да угажда на хората – това е умение за оцеляване.

Детето, чийто баща го е наранявал, се научава да ходи по яйчени черупки. Като възрастен този човек е готов да направи всичко, за да направи близките си щастливи или да ги успокои, включително да лъже и да отказва да поставя граници.

Угодничеството е реакция, основана на здравия разум – справянето с родител, който се е ядосвал или е крещял и това е бил единствения начин на тормозеното дете да се самосъхрани.

Макар че угаждането на хората може да направи домашния живот по-поносим като дете, истината е, че някои хора не могат да се отърсят от това поведение, когато пораснат и зациклят на реакция „умиление“. Този тип хора дори са склонни да допуснат да бъдат унижавани като възрастни, защото са свикнали с това и често им липсва самочувствие.

нещастна двойка;

Снимка: iStock

4. Извинява се за всичко

Това върви ръка за ръка с оцеляването от насилствено детство. Когато човек е имал родител насилник, той приема, че всичко е било по негова вина – дори когато изобщо не е било свързано с негови грешки.

Извиненията често са нещо, което този човек се е научил да прави заради самосъхранение.

5. Презапасява се с храна или страда от хранително разстройство

Хората, които са имали ужасно детство, са засегнати по различни начини. Често тези негативни преживявания променят връзката им с храната и хранителните им навици.

Много тормозени от властнни родители деца развиват анорексия, а други пък, които са живели в бедност, може да развият склонност да се презапасяват с храна или да се тъпчат и да преяждат, защото на подсъзнателно ниво все още се страхуват, че по-късно няма да имат достъп до храна.

6. Не може да си спомни много за детството си

В някои случаи хората, които са имали тежко детство, не помнят много за израстването си. Може би попадате на стар фотоалбум от детството на половинката си и го прелиствате. В един момент я питате за някоя определена снимка, а отговорът е: „Не си спомням за това.“

Когато преживеете наистина тежка травма, мозъкът ви може да се опита да ви защити, като блокира спомените. Не е изненадващо, че много хора, които са имали изключително насилствен домашен живот, не могат да си спомнят детството си.

7. Партньорът ви е перфекционист или е обсебен от постижения

Повечето хора очакват хората, които имат тежко детство, да не постигат резултати и в много случаи това е вярно. Има обаче и друга страна на тежкото детство, която много хора забравят.

В зависимост от това какво се е случило в детството им, те може да се окажат обсебени от това да бъдат перфектни. Не е необичайно да чуете за деца в трудни семейства, които вярват, че ще са обичани само ако оправдаят високите очаквания на родителите си.

Една форма на насилие, за която хората всъщност не говорят, са родителите, които предлагат условна любов въз основа на постиженията на детето си.

Хората, които израстват с този тип родителство, често отъждествяват постиженията си с това колко любов заслужават. И те отчаяно се нуждаят от любов, така че в крайна сметка се блъскат докато не постигнат куп неща с надеждата да бъдат обичани и приети.

8. Половинката ви настоява за внимание

Влезте в която и да е класна стая и намерете най-търсещото внимание дете и е почти гарантирано, че ще се окаже, че то има труден живот у дома. Колкото повече човек настоява за внимание, толкова по-вероятно е това да е вик за помощ.

Търсенето на внимание е признак на човек, израснал в условия на изключително пренебрегване. Привличането на внимание е задължително за този тип хора, защото никога не са го получавали, когато са имали най-голяма нужда от него.