8 начина, по които хората маскират ниското си самочувствие

Когато самоодобрението е нестабилно, дори добротата може да се превърне в сделка: ако те направя щастлив, може би ще се почувствам достоен.

Ниското самочувствие рядко се появява с табела „ритни ме“.

По-често се крие зад поведение, което изглежда възхитително – или поне безобидно – на пръв поглед.

На лице са обаче 8 много подли маски, зад които се крият хората с ниско самочувствие, а прозрението е първата стъпка към премахването на тази маскировка.

Ето и кои са те според психологията: .

1. Прекалено много постижения и перфекционизъм

Забелязвали ли сте как някои хора се отнасят към всеки проект като към олимпийски финал?

Настояването за безупречни резултати може да изглежда като здравословна амбиция, но психологията етикетира хроничния перфекционизъм като бодигард на самооценката - ако резултатът е перфектен, никой не може да постави под въпрос човека зад него.

Проблемът е, че съвършенството е хоризонт - никога не достигаш до него, така че преследването никога не свършва. Изследвания, обобщени в Psychology Today, свързват този цикъл с прегаряне, тревожност и - познахте - ниско самочувствие.

2. Хронично угаждане на хората

Кой не обича да бъде харесван? Проблемът започва, когато харесването засенчва реалността.

Угаждането на хората е желанието да казваш „Да“, преди мозъкът ти да провери ситуацията - или интуицията ти.

Може да изглежда щедро, но дълбоко в себе си често е изгодна сделка: „Ако поддържам всички щастливи, може би те ще потвърдят, че имам стойност.“ Когато самоодобрението е нестабилно, външното потвърждение се превръща в кислород.

Решението не е да станете егоистични, а е да се научите да толерирате лекия дискомфорт от разочарованието на някой друг, като същевременно уважавате собствените си граници, казвайки "Не", когато е нужно.

3. Скромно хвалене и самоироничен хумор

Класическото скромно хвалене е признак за ниско самочувствие, както и самоиронията.

И двата хода изглеждат сигурни - можете да покажете победа или да разсеете вниманието с шега, като същевременно предотвратявате критиките.

Тази тактика защитава крехкото самочувствие – ако нещата се объркат, можете да твърдите, че никога не сте ги приемали насериозно. Но с течение на времето приятелите усещат несигурността и автентичността страда.

4. Създаване на безупречен фийд в социалните медии

Превъртете която и да е платформа и ще видите акценти - безупречно осветление, перфектни взаимоотношения, безкрайни пътешествия.

Когато самооценката разчита на реакциите на другите, фийдът се превръща в декор. Опасността не е само в страха от допускане на зрителите до истинския живот – тя е, че кураторът започва да вярва на собствените си филтрирани бит и външност.

Зад решетката се натрупват нередактирани емоции и пропастта между онлайн персоната и житейския опит се разширява. Психолозите наричат това „Самопрезентация“, което е процес, чрез който хората управляват и влияят на впечатленията, които другите си формират за тях.

5. Сарказъм като оръжие

Много хора крият своята уязвимост зад хумор и по-точно зад сарказъм. Това е вид броня, която ги пази от външната критика.

Карл Роджърс обяснява парадокса преди десетилетия: „Любопитният парадокс е, че когато приема себе си такъв, какъвто съм, тогава мога да се променя.“

Отбранителните шеги блокират това приемане.

6. Хиперкритика и сравнение

Хващали ли сте се някога да оценявате мислено непознати в кафене?

Когато собствената ни стойност се усеща крехка, осъждането на другите може да осигури временен тласък – „Поне съм по-добър от този човек.“Психолозите описват това като социално сравнение в нисходяща степен. Действа като евтин кофеин - бърз тласък, рязък срив. Навикът за критика изтощава емпатията и ви кара да търсите недостатъци – там и в огледалото.

Прекъсването на цикъла започва с пренасочването на тази енергия към любопитството, вместо към оценяването.

7. Комплексът на спасителя

Много хора тихо се надяват някаква тяхна добра постъпка да ги докаже като незаменими.

Прекаленото функциониране – постоянното решаване на проблемите на другите – е социално одобрена маска за ниско самочувствие. Ако всички имат нужда от теб, може би си важен.

Цената е хронично изтощение и негодувание. Здравословната подкрепа овластява другите и все пак им оставя място за растеж; спасяването ги държи заседнали на едно място.

8. Силна увереност и хвалба

Понякога маската крещи, вместо да шепне.

Грандиозното хвалене, обидите или доминирането в разговорите могат да сигнализират за това, което психолозите наричат „защитно самоусъвършенстване“. Това е огледален образ на това да се угоди на хората: вместо да се свиваш, ти се разширяваш шумно, надявайки се никой да не види пукнатините.

Идеята е, че можем да празнуваме победите си, без това да е твърде ръмко и бе да ги използваме като маска.

Краткият извод

Ниското самочувствие е скрито, но осъзнаването го разкрива.

Обърнете внимание кои от тези осем поведения се появяват в живота ви тази седмица.

След това се запитайте: „Какво убеждение за моята ценност се крие в този навик?“ Заменете перфекционизма с прогрес, угаждането на хората с честни граници и филтрите в социалните медии с истински моменти.

Истинската увереност расте в пространствата, където си позволяваме да бъдем несъвършени, но все пак достатъчни. Когато маските паднат, връзките и личностния растеж получават по-голям шанс за успех.