Защо жените се влюбват в кретени?

Чудих се с какво да ви занимая днес и реших да си направя един експеримент. Отворих всемогъщия Google и написах „Why do women fell in love with jerks" (Защо жените се влюбват в кретени) и броят резултати направо ме удари в челото - „About 10,700,000".

Замислих се и се постарах да задам на Google въпрос, който уж всеки от нас, разумните хора, си е задавал поне веднъж в живота. И така, попитах го „Does God exist" (Съществува ли Бог). „2,110,000 резултата", отговори ми той.

Два милиона търсещи вяра, срещу почти единадесет милиона изгубили я, след поредното любовно разочарование.

От тук идва следният логически въпрос "Да не би да сме глупави?". Написвам „Are womеn stupid". Резултати: 113,000,000.

113,000,000 милиона красиви нежни създания стоят пред своите компютри и се чудят биологичният архитип ли им куца, бе аджеба?!

И така, защо се влюбваме в кретени? Е, щом Google не може да даде еднозначен отговор, аз едва ли ще мога да го направя.

Мисля обаче, че обяснението се крие някъде между емоционалната натура, хаотичната природа и силното майчинско чувство, които са най-типичните характеристики за представителите на нежния пол... О, я стига! Защо всичко трябва да свърваме с емоциите, липсата на логика и детеродните функции?

А не е ли просто, защото всъщност жените са тези, които истински се ужасяват от обвързването?

На пръв поглед всички се тръшкаме и декларираме желанието си в живота ни да дойде „Той", „Единственият", 'Белият принц", „Черният лебед", или както там го наричаме, а всъщност се паникьосваме от опцията някой да ни изкара от херметически затворената клетка, наречена „лично пространство", пълна с чувство за самосъжаление, мнима еманципация, общо неудовлетворение и страх, които дишаме с пълна сила, тровят ни по малко и са тооолкова комфортни.

Предпочитаме да стоим затворени вътре, свили на кълбо крехката си същност, докато на показ излагаме късите си рокли, голите си рамене, красивите си прически, новото си червило, нахаканото поведение, сексуалната си разкрепостеност, смелостта си.

Показваме тези фалшиви маски, зад които се опитваме просто да се скрием. Правим секс с непознати, голи и изложени на агресивено съприкосновение, а се ужасяваме някой да не надникне и да докосне сърцата ни, които някой друг вече някога е наранил.

Декларираме колко сме независими и как не се нуждаем от никого, който да се грижи за нас, а в същото време душите ни са се превърнали в последните изсъхнали листенца, едва крепящи се на клоните, подухвани от ноемврийския вятър.

Защо се влюбваме в кретени ли? Защото истината е, че така е най-удобно. Най-безопасно. Най-лесно.

За любовта се изисква смелост, достатъчно инициативност да поемеш отговорност и най-вече готовност да поемеш риска да станеш на глупак.

Изисква се достатъчно решителност да извадиш сърцето си от топлата отровна клетка и храбро да го поднесеш на опасните атмосферни влияния.

Нужно е да положиш усилия да хванеш живота си в ръце, и да прекратиш практиката да обвиняваш другите за собственото ти нещастие.

Толкова е трудно, нали?

А не е ли по-лесно просто да си стоим на топличко и да се оплакваме? Да лежим свити в тъмнината, заключили вратата и да проклинаме съдбата за отказа й да ни донесе слънце отвъд заключените врати?

Не мисля да ви казвам какво трябва или какво може да направите. Всеки един от нас разполага с нещо, което се нарича „свобода на избора".

За съжаление, упътване с инструкции за ползването й няма да намерите в Google. Може би това е единственото, което не ще откриете там.

То се намира на едно много по-малко място. Много, много по-близко до вас.