Какво харесвате – човека или идеята за него?

В живота на всеки човек има един период, в който се чувстваме сякаш обсебени от някого. Без значение дали това е нов познат, колегата от работата или приятел от компанията ни, този човек постоянно и изцяло е в мислите ни.

Проблемът е, че често преди да познаваме самите хора, вече сме влюбени в идеята за тях. Представяме си идеалистични картини и дори им „прикачваме“ личностни качества, които те не просто, че не притежават, но дори и не подозират, че съществуват.

Колкото повече опознаваме обекта на нашата любов, толкова повече си даваме сметка, че в действителност не сме влюбени и просто сме вярвали в образа, който сами сме създали.

Искаше ни се да вярваме, че те са всичко, което някога сме искали, но реалността удря съзнанието ни с факта, че те са коренно различни и нямат нищо общо.

Когато сме влюбени в идеята за любовта, имаме „качеството“ да се влюбваме във всеки, който ни се усмихне.

Фактите говорят, че не всеки, когото срещнем, е нашият принц на бял кон – често идва само конят.

Ето знаците, че се влюбваме в идеята за един човек, а не в самия него.

1. Отчаяно искате да споделяте едни интереси

Новият обект е запален по тренировките във фитнеса и изведнъж се сдобивате с цял един екип спортни дрехи и маратонки, които често са първите такива през целия ви живот. А говорят, че хората не се променят за една нощ!

Преди да се усетите, вече имате карта за фитнеса и след 10 минути на пътеката имате изготвен хранителен режим и усещате силата. Това е чудесно, няма нищо лошо да се захванете със спорт, но всички знаем, че сме там по съвсем различни причини.

Не отиваме заради мотивацията в самите нас да изглеждаме по-добре, а за да споделим интересите на нашата мечтана половинка. Правите жертви, защото си мислехте, че харесвате този човек и смятахте, че си заслужаваше да се посветите на съвсем различна музика от тази, която харесвате или каквото и да е, което всъщност изобщо не е вашето нещо.

2. Защитавате този човек постоянно

Няма нищо лошо да защитите някого, особено ако не е виновен, нападнат е безпричинно словесно или става тема на разговор между хора, които имат лично отношение. Даже напротив – говори за много добри личностни качества у вас и е правилното нещо да се направи.

Когато обаче този принцип е приложен в личния живот, невинаги е препоръчително. Ако човекът се заяжда безпричинно, сприхав е и спори безпричинно, това не е „отстояване на позиция“, както го защитавате.

Особено лош навик е да пренесете защитаването и пред самите себе си. Това е този момент, в който трябва да решите дали се самозалъгвате и искате да продължите да живеете в една създадена от вас лъжа за образа на друг човек.

3. Този човек е невероятен... на теория

За вас, той беше умен, забавен, атлетичен и харесван от всички. Мислехте си, че е този джакпот, който чакате цял живот, но единственото, което не достигна до реализиране на този образ... е самият той.

Човекът не беше този, за когото го мислехте и от идеален партньор, с когото да говорите без да спирате до 3 часа сутринта се оказа този, който ви се обажда САМО в 3 часа сутринта. И не, не е защото сега е свършил работа.

4. Веднъж след като опознахте този човек се оказа, че той не е нищо особено

Сблъсъкът с реалността е онзи момент, в който разбирате каква всъщност е истината и по-лошото – че тя е била винаги там, просто вие сте се залъгвали и сте отказвали да я видите. Затваряли сте си очите за очевидни неща като лошо държание с околните, безкрайни претенции и липса на хумор.

Заедно с това идва и просветлението, че предпочитате да изядете цяла еклерова торта пред това да прекарате уикенда във фитнеса. Единственото, което ви харесва в този човек е вниманието, което той ви даваше и нищо повече.

Вие създадохте този образ в главата си и човекът просто не успя да се вмести в него.