Личен опит: Скъсах, а бившият се моли отново да сме заедно

Имах отношения с мъж почти две години. Всичко се развиваше много бързо. Беше много настойчив да се запозная с родителите му, после се запозна с моите - пак по негово предложение. Живеем в чужбина, трябва да учим много, за да постигнем нещо в живота. В един момент започнах да забелязвам, че отношението му към живота не е близко до моето. Той оставаше с мен през цялото време, дори когато трябваше да се подготвя за изпити. Казах му, че това ми пречи, но той сякаш не чуваше. Когато реших да се преместя в училище в друг град, той се отказа от работата си и започна да се подготвя и той за промяната. Без да пита за моето мнение.

Семействата ни също са много различни - моите родители са пробивни, винаги се стремим да направим повече и по-добре, докато неговите са мудни и чакат нещата да се случат. Дълго време си мислех, че те не подкрепят сина си, не виждат неговия потенциал. Но се убедих, че и той е такъв - не му е нужно нищо. Отношенията ни започнаха да ме задушават, постоянно плачех, от неговите признания в любов ми нагарчаше. И го оставих. Той обаче непрекъснато ми се обажда, иска пак да се съберем. Обяснява ми колко му е лошо без мен, бил самотен, животът му се сривал. Но аз не искам да се върна в тази връзка. В същото време го съжалявам, чувствам, че трябва да му помогна по някакъв начин. Какво да направя?

Джулия, на 20 години

Много е вероятно да сте попаднали в един от капаните на първата сериозна връзка - сравнявате своето и неговото семейство. Автоматически се оказва, че "те" правят всичко неправилно, а "вие" - както трябва. И тогава цялото разнообразие на човешките взаимоотношения и видове семейства се свежда до две - как е " у нас" и как е "у тях". Трябва да приемете, че опциите могат да бъдат много повече. Понякога отнема много време, за да видите, че другите хора са просто различни, не лоши или грешни.

Но има още едно нещо. Сякаш сте лишени от възможността да избирате с каква скорост да се движите напред в една връзка. Мъжът до вас взима бързо решения, без да ги обсъжда с вас. Описвате съвместен живот, в който изобщо не можете да прощавате помежду си, толкова сте различни и имате различно разбиране за бъдещето. Изглежда, че някой трябва да изоставят своите навици в името на другия, а не бавно и постепенно да създавате живота си заедно, без да се изискват големи жертви.

Струва ми се, че преувеличавате отговорността си за живота на друг. Той няма никакви приятели, така че той изглежда уязвим и самотен, а вие сте отговорна за начина, по който той се чувства. Това може да бъде твърде трудно за вас. Мисля, че ако сте предопределени да бъдете заедно, можете да се опитате да изградите отношения по-късно. И не забравяйте, че не сте длъжни да се връщате към някаква връзка, в която се чувствате зле.

Лариса Харланова, психоаналитик