Страх от обвързване? Хайде стига! - втора част

Идеята на обвързването по принцип е да споделяш с някого живота си, а не да се лишаваш от нещо в името на някой друг.

Същото важи и за пространството, което двамата вероятно ще заемете от един определен етап нататък.

Жените, естествено, са по-склонни да се разпростират из цялата къща, да трупат на етажерката в банята козметика до състояние да не можеш да вземеш нещо без да паднат други три неща, но и мъжете не са никак скромни в „усвояването на пространството“.

Дрехите му, дисковете с филмите, чорапите (ужас, тези чорапи, така и не се научиха, че не седят на средата на стаята), разни инструменти на кухненската маса...изобщо гадост и ужас за всяка жена, свикнала с реда в собствената си къща.

Колкото по-бързо свикнете с мисълта, че другия не е просто предмет от интериора или плюшена играчка, която да мачкате когато сте в настроение, а през останалото време да седи на дивана тихо и кротко, толкова по-добре за вас.

Момчета, момичетата имат нужда от козметика. Точка. И да, трябва им всичко, което виждате в банята. Следващия път, когато решиш да й правиш забележка, че няма място за твоите неща, си спомни кадифената й кожа от вътрешната страна на бедрата.

Без козметика не става чак толкова кадифено, да знаеш.

Идеалният вариант е да не се разбирате с крясъци, а внимателно да „разпределите“ територията.

Всеки трябва да си има свое кътче, в което да си трупа, нарежда или разбърква вещите както намери за добре.

А въпросът с чорапите се решава лесно с кош за пране в готина форма, с който той да си упражнява баскетболната стрелба.

Трета част