Градска джунгла: Хараджуку или философия на антимодата

1 / 19

Преди време ви бяхме обещали да ви разкажем за една много интересна източна субкултура и тъй като държим на думата си, на вашето внимание предлагаме настоящия материал...

Япония е мястото, където всички са индивидуалисти, но по групи.

Ако отидете на разходка в парка в събота, ще се натъкнете на хиляди момчета, облечени по невъобразим начин и танцуващи на рок музика. Не е изненадващо и това, че момичетата искат да изразят себе си по подобен разчупващ стереотипите начин и да покажат на какво са способни и те по същото време и на същото място.

Това място се нарича Хараджуку, предградие на Токио.

Терминът "Хараджуку момичета" е навлязъл в английския език, за да обозначи тинейджърите, които се се обличат по точно определен начин и населяват областта Хараджуку. Тази мода е повлияна от десетки други течения, които мултиплицира в една уникална визия.

Като цяло Хараджуку момичетата изглеждат доста шоково, което е умишлено търсен ефект.

Да не забравяме, че цялата постмодерна японска поп култура има за цел да се бунтува срещу прекалено стриктния и подреден до лудост живот в Страната на изгряващото слънце, затова може да се каже, че Хараджуку е контракултура – точно като хипитата през 60-те години в САЩ.

Но докато вторите са възставали с действия, настоящите герои използват визуалността. И именно точно тази наситена визуалност кара някои да нарекат Хараджуку „немода“ или „антимода“. Тя е антипод на всичко стандартизирано и установено.

Може би най-разпространеното Хараджуку течение се нарича Кавай.

То се появява пред 90-те години на миналия век и става популярно като синоним на нещо сладко и хубаво. Кавай се формира от съпротивата на младите хора, към вкусовете и традициите на по-възрастните и всъщност взима всичко онова, което вторите биха отрекли.

Представителите на Кавай гонят ефекта на кибер-пънк визията, която пък от своя страна е повлияна от западната субкултура на готите, за които вече бяхме говорили.

По-подробни описания на външния вид на представителите на това течение и да искаме няма как да ви дадем, защото всеки един от тях гони своята уникален и неповторим облик, изтъкан от всички цветове на дъгата, всички възможни дрехи на земята, заемки от външния вид на всички възможни анимационни герои и популярни поп символи.

Хараджуку е мода на експресията и свободата и съответно изповядва тази философия. А кое е по-добър синоним на свобода от Западната цивилизация (поне при равни други условия)?

Япония е доста добра в заемките на дрехите от различните културни епохи на Европа и Съединените Щати.

Ако решите да изследвате бутиците на ул. „Такешита“ в Хараджуку ще видите стотици тинейджъри, облечени като барокови дами, викториански лолити, Алиси, пристигнали директно от Страната на чудесата и какво ли още не.

Хараджуку е меката на артистите, свободните духове и нерегламентираните модни течения, които предоставят свободно поле на изява в доста консервативното японско общество.

Най-хубавото на японската мода е това, че диктатурата е забранена. За разлика от улиците на Запад, където модните марки са тези, които казват кое е хубаво и кое не, в Хараджуку хубаво е всичко, независимо дали са пластмасови светещи рога в косата, готически маски за дишане, розови мигли или гердан от плюшени яйца.

И така, театралност, експресия, свобода – това са единствените лозунги, на които Хараджуку се подчинява.

Отидете горе в галерията и притаете дъх.