Споменът е нещо толкова странно и крехко. Забелязали ли сте как един и същи спомен може да придобие различни нюанси в паметта?
Различни нюанси, различни настроения, понякога по-ярки, понякога по-бледи, като сбогуващ се силует...
Затворете очи... Какво виждате? Кой е първият спомен, изникващ в съзнанието ви?
Вероятно през тези няколко секунди на самохипноза напълно сте се откъснали от света около вас, потапяйки се някъде в собственото си минало.
Странно нещо е паметта. Често си играе на асоциации, без ние реално да го осъзнаваме, и неочаквано "извиква" в съзнанието спомени, сякаш от друг живот.
Всъщност "спомен" е много разтегливо понятие, защото, реално погледнато, спомените се раждат в секундата, в която нещата се случват. Дори тези думи, изникващи под пръстите ми, вече са спомени!
Другият най-сигурен метод за съхраняване на спомени (освен думите) са фотографиите. Най-сигурният начин да "замразиш" даден момент от настоящето си, към който можеш да се връщаш по всяко време, на всяко място.
Хората обичат да "замразяват" времето, за да оставят част от себе си за идните поколения.
Хората на изкуството също замразяват времето (понякога чрез обектива, понякога с четката), за да изразяват себе си, своите чувства и преживявания, използвайки чужди образи.
Красиви, внимателно подбрани образи, които, въпреки че са инструмент в ръцете на фотографа, също носят своите послания...
Вижте ги в галерията горе.
Фотограф: Стефан Гифталер (Stefan Giftthaler)
Фотосесия: "Secrets are Memories" ("Тайните са спомени")