Митични божествени тела. От злато...

Снимка: Papercut

8 / 9

Веднъж Дионис, древнигръцкият бог на хедонизма, решил да се повесели със своите гуляйджии в обраслите с дървета скали на планината Тмол във Фригия.

От свитата му липсвал само един от съветниците му - Силен. Той останал назад, препъвайки се на всяка стъпка, понеже бил доста пийнал и се загубил.

Видели го селяните, вързали го с гирлянди от цветя и го отвели при техния владетел - цар Мидас.

Мидас веднага познал приближения на Дионис, с уважение го приел в двореца си и в негова чест направил девет разкошни пиршества – по едно всеки ден.

На десетия ден Мидас лично завел Силен при бог Дионис. Богът ужасно се зарадвал щом зърнал приятелия си, и предложил на Мидас като награда, че се погрижил за него, да си избере дар, какъвто иска.

Тогава Мидас се провикнал:

"О, велики боже Дионисе, искам всичко, до което се допра, да се превръща в чисто, блестящо злато!"

И Дионис изпълнил царското желание...

Ликувайки, Мидас се отдалечил. Зарадван от получения дар, той откъснал зелено клонче от един дъб и клончето моментално се превърнало в ръцете му на злато. След това докоснал няколко житни класа и те станали златни.

Откъснал ябълка и тя се превърнала в златна, като че ли е ябълка от градините на Хесперидите.

Всичко, до което се допирал Мидас, моментално се превръщало в злато. Когато миел ръцете си, водата се стичала от тях на златни капки. Мидас тържествувал. Чувствал се като най-могъщия човек на Земята.

Но ето че стигнал в двореца си. Слугите му приготвили богат прием и щастливият Мидас се излегнал при трапезата. Едва тук той разбрал какъв ужасен дар е поискал от Дионис.

Само от докосването на Мидас всичко се превръщало в злато. Златни ставали в устата му и хлябът, всички ястия и виното.

Той целунал с обич дъщеря си, но веднага щом я докоснал тя станала златна. Мидас с мъка осъзнал, че дарбата му е проклятие. Той протегнал ръце към небето и извикал:

"Смили се, смили се, о, Дионисе! Прости ми! Моля те за милост. Вземи си обратно този дар!"

Дионис се явил и казал на Мидас:

"Иди при изворите на Пактол, там, в неговите води, измий от тялото си тоя дар и своята вина."

Отишъл Мидас по повелята на Дионис до изворите на Пактол и се потопил там в чистите му води. Като злато потекли водите на Пактол и умили от тялото на царя дара, получен от Дионис.

Оттогава в пясъка на река Пактол има златни зрънца.

Говори се още, че златната статуя на мидосовата дъщеря още стои там, застинала във вековете и скрита от погледите. Погребана под пясъците на времето и все така златна...

Този известен древногръцки мит послужи за вдъхновение на последното издание на списание Papercut.

Участват: Remik Kozdra и Kasia Baczulis.

Заслепете се в галерията горе.