Иранският модел Негзия – 148 удара с камшик, че следва мечтата си

Да си фотомодел в Иран не е никак лесно, но когато следваш мечтите си нищо не може да те спре – дори камшикът.

Негзия започва професионалния си път като моден фотограф, но скоро застава от другата страна на обектива.

„Не съм сигурна коя точно съм днес, но знам, че не съм момичето, което бях. Аз съм момиче, което не може да се върне в родината си... Момиче, което имаше избор: да води обикновен живот или да се бори за това, за което мечтае. И аз избрах втората възможност. Започнах да градя това, в което винаги съм вярвала и искала. Избрах по-трудния път и все още го вървя“, споделя Негзия пред Нова тв, която днес живее в Париж със статут „бежанец във Франция“.

В родината ѝ няма модни списания, които да се купят свободно. Големите марки не са достъпни за широката публика.

„Защо аз като жена трябва да крия косата или тялото си? Хората в Иран мислят, че дрехите могат да те направят по-добра или по-лоша жена. Не! Не съм съгласна с това. Исках да покажа, че не може да съдите хората спрямо това, с което са облечени. Показвам голотата си, хайде познайте какъв човек съм. Не можете, нали?“, казва моделът.

Тя дръзва да покаже повече от себе си, а в Иран това струва скъпо. Наказанието е затвор и 148 удара с камшик. После бяга през Турция, след което получава възможност да работи в Париж.

„Бях модел на бельо, а това беше много над приетата граница в Иран. Беше ми наложен бой с камшик. 148 удара. Тялото ти става на кайма. Лудост! Сега в Париж имам някои много тежки дни, милион пъти си мислех за самоубийство. Губех се... Но в крайна сметка, когато френските власти ме разпитваха, им казах, че нямам проблем с това да лежа в ирански затвор, но когато си помисля за камшиците... Това е ужасно плашещо“, казва Негзия.

И романтичната френска столица не я посреща с шампанско. Момичето бързо свършва спестените пари и се оказва сама на улицата. А там животът е ад с прозорец, през който е по-добре да не поглеждаш, споделя моделът.

Но медиите разказват историята ѝ и лично вътрешният министър на страната Кристоф Кастанер се заема със случая. Молбата на иранката за политическо убежище е приета. Но процедурата по получаване на френски документи изисква време.

А докато ги чака из парижките улици, Негзия пише. И нищо чудно скоро да издаде книга с историята на живота си.