Професия модел: Виктория и общото между класическия балет, моделството и ПР-а

Виктория е от тези момичета, които носят в себе си френското излъчване – нежна, с правилни черти и много, много спокойна.

Очевидно знае това, защото личният ѝ стил подчертава тези черти – класическа барета, пола в каре и задължителни слънчеви очила.

Самата тя е родена до морето, родом от Несебър, завършва гимназия в Бургас. На 22 години е, а през последните три се занимава активно с моделство.

Успоредно с модните ангажименти в Ивет Фешън учи PR и определено знае какво иска.

Какво е да си от новото поколение модели в България? Разказва Виктория Димитрова.

Защо се насочи към моделството? С това ли искаш да се занимаваш или чакаш да завършиш и да се занимаваш с PR?

Много бих била щастлива, ако в бъдеще успея да съчетая двете неща и се получи комбинация между PR и моделството. Още от малка имах усещане, че може би ще се занимавам в сферата на модата един ден, но не бях сигурна дали мога да събера сама смелост. Моят приятел влезе в агенцията година преди мен, започна да работи и 12 месеца по-късно, когато се преместих в София, той ми помогна да навляза.

Какъв беше първият ти ангажимент?

Първият ми ангажимент беше едно коафьорско шоу и бях страшно притеснена. Тогава боядисаха косата ми с един син спрей и беше много лудо.

Какво не би си позволила да поемеш като ангажимент?

Не съм се замисляла. Може би до момента не съм получавала чак толкова крайно предложение, за което да се зачудя дали съм склонна на него или не. Последната ми работа също беше коафьорско шоу и именно там ме подстригаха толкова късо. Аз си падам по рисковете, свързани с външния вид.

Излизането в чужбина ли е твоята визия за успех?

Донякъде споделям виждането на другите модели. Повратна точка в кариерата е да излезеш навън, цялата ти представа за всичко се променя. Не че в България нещата не се правят както трябва, но и излизането навън не е задължително признак за успех. За мен това бе необходима крачка, но вече оттам нататък дали ще работиш, докато намериш своя пазар, дали ще попаднеш на място, на което си търсен като типаж – това зависи от много неща. Успехът в нашата професия е много относителен.

Каква е твоята цел? За какво мечтаеш?

За моделството не мога да определя конкретно нещо, към което се стремя. Успех за мен е един ден наистина да мога да съчетая това, което уча в момента с това, с което се занимавам.

С каква представа за моделството навлезе в професията? Къде се разминаха очакванията?

Моята голяма грешка беше да си мисля, че нещата се случват бързо. Всъщност въобще не е така. Аз започнах да работя малко по-късно, след като влязох в агенцията. Първата година си опипвах почвата, не бях много сигурна как да се държа, какво се очаква от мен. Всъщност разбрах, че всичко опира до attitude. Всичко зависи от това какво е отношението, което имаш към теб самия, към работата и след това към всички останали. И ако всъщност ти не можеш да покажеш, че наистина го искаш и си готов да го направиш, едва ли ще успееш.

Жертвала ли си нещо в името на моделството? Какви са компромисите?

Освен косата? Аз съм такъв характер, че много трудно мога да бъда убедена да направя нещо, ако наистина не искам. Тук зависи и доколко си струва голяма жертва, но на мен генерално ми доставя огромно удоволствие и не бих казала, че съм правила големи компромиси.

Приятелят ти също е в агенцията, пречи или помага това на връзката ви?

Определено помага. Той ме научи на страшно много и съм благодарна, че сме много различни характери. Той е много отворен, позитивен, а аз съм по-скоро мракът в нашето семейство. Той ме научи да се чувствам по-комфортно в себе си и в новата среда, защото всичко ми беше ново и различно. Определено трябва да си страхотен дипломат и да си много търпелив, а аз не съм от търпеливите. Това може би беше най-трудното – да развия търпение.

Как съчетавате графиците си?

Фактът, че и двамата сме в професията ни помага, защото сме много натоварени и така не си омръзваме. Случвало се е приятелят ми да е извън България за по два-три месеца и в началото наистина беше много тежко, но с времето разбрах, че това поддържа нещата по-живи и в крайна сметка не е лошо да не се засичате понякога.

Ревнива ли си?

Не, не съм. Той не ми дава никакъв повод за ревност и съм много спокойна.

А той ревнив ли е?

Ако става въпрос за работа – не. Много пъти сме си говорили на тази тема и сме наясно, че трябва да сме професионалисти. Каквото трябва да се направи – ще се направи, работа е. Иначе и аз се надявам, че не му давам поводи за ревност.

Минусите на професията от опита ти до момента какви са?

Когато си все още в началото на моделството, за един нетърпелив човек като мен, това е донякъде минус. Аз се побърквам да не знам какво следва. Но това пък са уроците на професията, защото много те калява. В живота невинаги всичко ще ти е ясно и невинаги всичко ще се случва, когато искаш.

На какво те научи професията до момента, освен търпението?

На 100% дисциплина. Защото смятах, че донякъде съм изградила такава, тъй като дълги години се занимавах с класически балет, а треньорката ни бе строга. Прекарах 10 години от живота си в тренировки и смятах, че съм добре с дисциплината, а то всъщност се оказа, че си бях малко несериозна. Научих се с времето да ставам като войник в 6 ако трябва, никога да не забравям да се грижа за себе си както отвътре, така и отвън. И да изпълнявам. Защото да си модел означава да си визията на някого за нещо. Това как ти възприемаш нещо няма никакво значение.

Когато ти се даде един образ, в който трябва да влезеш, ти просто трябва да го направиш без да задаваш въпроси.

Класическият балет помогна ли ти в моделството?

Много ми помогна, наистина. Защото виждам, че много момичета се борят с това да се пречупят чисто физически и да се отпуснат. Определено трябва да имаш развита двигателна култура. Аз в началото бях малко шокирана, но истината е, че трябва да знаеш как изглеждаш във всеки един момент, без да имаш огледало пред себе си. Трябва да познаваш тялото и лицето си до такава степен, че да си сигурен, че ако мръднеш с един сантиметър, всичко ще изглежда перфектно.

Как се грижиш за тялото си? Какво спортуваш?

Приключих с балета заради доста контузии, които ще си нося цял живот и затова до момента съм се ограничила до фитнес и йога.

За мен най-важното е да се чувствам пълна с енергия и да съм здрава.

Имаш ли свой хранителен режим, който спазваш?

Старая се, защото при мен проблемът е различен – аз много лесно свалям тегло. До такава степен, че нещата могат да станат фатални, ако не се храня правилно. Губя много тегло и след това ми е много трудно да го върна. Гледам да се храня с хубава и чиста храна, но не съм веган.

Не се ограничавам драстично, но не консумирам много млечни продукти.

Как се грижиш за лицето и косата си?

През последната година се постарах да огранича козметиката до минимум, тъй като кожата ми пострада заради експерименти. Сега съм на вълна чисти и природни продукти с по две съставки. Добавям етерични масла и хидратирам много кожата си. Голям минус на масовите събития е, че понякога трябва много бързо да ни гримират и сме много момичета. Тогава няма време да се почистят четките, с които гримират и винаги има поражения на следващия ден. От тези ангажименти добих навика да почиствам лицето си винаги, когато имам възможност.

А за косата?

Моята естествена коса е много чуплива и гледам да я поддържам също с масла, за да не губи формата си.

Има ли приятелство между момичетата в тази индустрия?

В България – да. Пазарът е малък и всички сме си близки. Но в Италия сега чух няколко интересни случки. На едно момиче бяха ѝ сложили лекарства в напитката. И то момичета от нейната агенция. Аз това не го разбирам – толкова различни момичета има и няма как да се определи коя ще бъде ангажирана за повече събития. При мъжете не е така – няма завист, не са конфликтни и ситуацията е съвсем различна.

Може ли човек да се издържа от моделство?

Бих казала да. Също отчитам и факта, че за момента аз не съм на 100% на разположение, защото още уча. Но човек може да се издържа с това. Проблемът е единствено, че няма как да си направиш прогноза и съответно – счетоводството. Не знаеш следващия месец как ще е – имала съм месец с по 15-20 ангажимента и такива, в които имам само три.

Какви съвети би дала на бъдещите нови лица?

Трябва да си готов да знаеш, че не си ти на преден план. Ти като личност. Аз, от една страна, бях наясно с това, но малко ме и стресира да разбера, че характерът ми няма никакво значение. Трябва да си много търпелив и да знаеш, че нищо няма да стане в първия ден. Определено си струва и ако човек има възможност да се занимава с това – да действа.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

1 / 9