Едно пътуване към върха на... носа - първа част

За това не е никак изненадващо, че толкова много хора искат да променят централната част на лицето си – носа.

Операцията, с която се постига подобряване на текущото положение, се нарича ринопластика.

Нейната цел е не да се постигне идеална форма, а пропорционална и хармонична с останалата част на лицето.

И ако при увеличаването на гърдите следването на някаква „мода“ във формата и размера не е толкова фатално, то при ринопластиката е невъзможно да се правят носове „по калъп“.

Обикновено операция на носа се прави след 18-годишна възраст, защото тогава се смята, че е завършен растежът на костния скелет.

Когато обаче става дума за нарушаване на дишането или травма, корекцията е възможна и по-рано.

По различни критерии ринопластиката бива много разновидности.

Според целта, която си поставя като цяло , тя се дели на функционална („ септопластика”) - коригира се носната преграда, чието изкривяване причинява затруднено дишане; естетична – ринопластика, която цели естетическо подобряване на визията на носа.

Според нуждите на отделните случаи, ринопластиката бива уголемяваща, при която се използва трансплантант (хрущял, взет от носната преграда или ухото) или синтетичен имплант.

Уголемяването на носа с импланти не се препоръчва поради високия риск от отхвърлянето му. Такъв вид операция се налага при коригирането на т.нар. „ азиатски носове”, такива са носовете на чернокожите хора и азиатците.

По-разпростанената е редуцираща – намаляват се някои от характеристиките на носа чрез премахване на части от хрущялите и костите.

В зависимост от това какви техники се използват, са известни също два вида.

Затворена ринопластика, при която достъпът е от вътрешната страна на носа, прорезите се правят вътре в ноздрите. Този „ затворен достъп” е по-труден за изпълнение и е възможно да не се получи желания резултат.

Отворена ринопластика, при която разрезите се правят по преградката между двете ноздри.

Кожата се издърпва нагоре и хирургът има по-лесен достъп до третираната част и по-добра видимост.

Този „ отворен метод” е доста по-прецизен, но все пак оставя лек белег, наранява се кожната обвивка, а и възстановяването е по-бавно.

Д-р Ангел Енчев
Завеждащ клиника по пластична хирургия Symetria
www.doctorenchev.bg