За пръв път чух името (или по-скоро прекрасните, дълбоки, красиви гласове) на Southwick случайно, както си минавах покрай джаз сцената на тазгодишния Spirit of Burgas.
Спрях се, нямаше почти никой. След по-малко от половин час, цялата обширна поляна вече се пръскаше от хора, минали случайно и решили да останат и да послушат това изненадващо и толкова фънк-груув изпълнение.