Денди: Дичо се оказа едно неприятно селянче

Да говориш с Любомир Милчев-Денди е като да гледаш стар филм. Изключително забавен събеседник, който притежава онова качество, което много малко хора имат - да иронизираш себе си

Да говориш с Любомир Милчев-Денди е като да гледаш класически черно-бял филм. Изключително приятен и забавен събеседник, който притежава онова качество, което много малко хора имат - да иронизираш себе си.

Много малко хора знаеха за него преди да се появи във Вот на доверие. Постепенно стана ясно, че той е преподавал в университет, имал е и телевизионни предавания като „Семеен албум“ и „Суматоха“ и от онези хора, които са популярни, но само в тесен кръг съмишленици.

Как самият той приема участието си във ВИП Брадър, претърпя ли някаква метаморфоза и какво стои зад медийните манипулации и макиажа.

Отърсихте ли се от преживяването в Къщата?

Да. Видях много хора, различни от съквартирантите. Даже тази сутрин (събота, бел.ред.) като се събудих в хотелската стая, си включих телевизора, за да видя какво става в Къщата.

И какво става?

Събуждания.. една вялост така течеше.

Не смятате ли,че поведението ви за нашите ширини е много по-вероятно да се приеме като поза, а не като нещо, продиктувано от вътрешна потребност?

Да, но мен това какво ме засяга?

От къде идва влечението ви към това отминало вече време?

Предистория малко, стилизация много и пълна обсесия ( обсебване, бел. авт.) от антикварията.

А тази обсесия на какво се дължи?

Всъщност аз съм чел лекции по антиквариат в университета, но преди това обикалях и си купувах антики, съобразно моите възможности, естествено, защото аз не съм състоятелен. Каквото съм можел, съм си купувал мъничко и му се радвах.

Също, повлия ми нещо, което съм чувал от баба ми, на която в началото не вярвах, защото съм бил малък.

Тя ми казваше: „Любчо, нито образованието ви е образование, нито елегантността ви е елегантност“ и аз си казвах „Какво ми ги говори сега тази жена“.

Но когато можах да се запозная по-отблизо с тези великолепни направи, си дадох сметка, че в днешно време е трудно да се постигне подобно качество.

Това е личен избор. Аз съм избрал тази стилизация, защото обичам 20-те години и тя ми позволява една съзерцателност на нещата.

Мислите ли, че участието ви в шоуто ще помогне да продадете по-добре книгата си?

Не, не. (усмихва се).

А с каква цел тогава се съгласихте да участвате в шоуто?

Исках да вляза такъв какъвто съм и да покажа, че мога да изляза без понесена щета - идентичен и константен, с което да покажа, че няма такъв подчинителен режим, който да те превърне в нещо друго.

Може да се случи, само ако ти самият си нестабилен вътрешно, не си готов на някаква неугодна метаморфоза.

И второто,което мило съм искал да постигна, е да покажа, че мога да импровизирам.

До сега, в предаванията, които съм водел, съм бил поставян в някаква рамка- Писателят, Културологът, с очилца, с вратовръзчица.

Не дай си боже да имаш нещо над това, да вземеш да скокнеш, един фокстрот да изтанцуваш да речем, и те веднага- Ама ти защо така, не ти прилича!

Исках да покажа, че мога да правя шоу и представата ми за шоу не е джаз-бенд, мацки и селски попръжни. Бих се радвал да водя телевизионно шоу, което да е комично, но с хумор тип сериала „Ало, ало“.

Кой е ВИП персона според вас?

Това е бляскаво лице, което като се появи, хипнотично покорява другите, дори без да го познават. Не е задължително да е състоятелно или роб на модата, но да има маниери.

Всичко останало са едни такива медийни закачки, много добре премислени съобразно таргет групата.

Нагледах се на „моите фенове, моите песни“ и на заигравки с „професионализма“. Че кой истински джентълмен ще се хвали с професията си и с това колко пари изкарва.

Аз бях питан в Къщата колко пари изкарвам. Дим Дуков ми каза: „Ние направихме милиони, а ти какво направи с твоите книжки“!

Аз се учудих много на това и го попитах „Някакво състезание ли има обявено за състоятелност? И ако има, аз длъжен ли да съм участвам?“

Но друго не можем да очакваме от хора на такова ниво.

От къде идва враждата ви с Дим Дуков?

В къщата аз влязох, знаейки много добре някои негови обаятелни черти. Но казах също, че всичко остава отвън и не съм повдигал дума за това.

Един ден ми беше разказано, че той казал на всички за един наш сблъсък в клуб „Но“ в Народния театър, където той се правеше на много морален.

Истината е тази, че една вечер бях отишъл там със съпругата ми и една наша приятелка, нямаше абсолютно никого, освен нас. Изведнъж той се дойде да ми подири сметка за това, че ризата ми е разкопчана и че се държим неприлично.

Аз съвсем спонтанно се изкикотих и го попитах „А не бяхте ли вие онзи, които държеше няколко клуба, в които мъжете не само си разкопчаваха ризите, а си сваляха и гащите“.

Той има наглостта да ми каже, че сега той има почтено заведение и не иска компрометиращо поведение. Тогава аз, отново спонтанно, му обясних, че за мен пък е недопустимо едно лице със съмнителна репутация да наема бар в Народния театър.

И тогава той посегна да ме бие. Аз му казах :“Виж какво, драги господинчо, сега ще повикам полиция, а ти до три месеца няма да си наемател на този бар“, както впрочем и стана.

След това му платих сметката като пуснах парите на пода и оттук идва всичко. Иначе ми е напълно безразличен.

С какво настроение влязохте в Къщата?

С много добро. Още като видях как е подредено вътре, си казах, че тук ще се случи нещо много приятно и в някаква степен първите дни беше така.

А после какво стана?

Хората се измориха. Те сами трябваше да си измислят живота. Няма вестници, няма музика. Движиш се в ограничен кръг хора, които не си избрал ти.

Изисква се въображение, такт и дисциплина почти университетска, защото там няма книги, всичко трябва отвътре да ти дойде. И те се уморяват.

В момента на отпадането търсят враг, за да обяснят причините за своята невроза. Те не могат да формулират причината за нервността си, защото нямат аналитичен ум.

И започват скандалите- кой ми изяде киселото мляко, ти на какъв се правиш и т. н. Също както в казармата.

Тук дори беше по-ужасно, защото когато им махнеш макиажа и медийните преструвки, хората вътре се оказват едни доста долнопробни същества.

А за мен най-голямата изненада беше Дичо, който лее такива сантиментални балади, се оказа едно доста неприятно селянче.

Ако оставим на страна шоубизнеса, показахте в Къщата и „спортната“ си страна. Видя се добре как Киро ви дава уроци в тази област. Смятате ли да се ориентирате към по-активно спортуване?

Аз винаги съм спортувал, макар и не професионално, но за мен хубавото тяло не е самоцел. Нямам намерение да си направя плочки да речем.

Хубаво е човек да спортува, да реализира определено количество енергия в тази област, защото това освежава.

Тичам много с моето куче, вместо тази пътека, на която тичахме сутрин в Къщата.

А какви грижи за себе си трябва да полага един мъж?

Трябва да се правят гимнастики, не бива човек да отпуснат. Трябва да си прави масаж, плуването също е много приятно.

Трябва човек да има отмерени и елегантни движения.