Човека-Паяк: В Сървайвър осъзнах колко обичам дъщеря си

Бързам да се запозная с Човека-Паяк. Неее, Тоби Магуайър, изиграл култовия комиксов герой Спайдърмен, не е тук. Става дума за българския, доста популярен и на канадска територия. Живее в далечна Канада от 17 години. И е истинска знаменитост, защото почти няма висока сграда в света, която да не е изкачил.

Той е много симпатичен и ми стиска силно ръката. Прави впечатление младото му лице – няма почти никакви бръчки, а е на 39 години. През цялото време ме гледа искрено и иска да ми каже ужасно много неща. Говорим си на "ти", естествено.

Още като му казах от къде съм, много се зарадва – поддържането на добра форма било много важно. (Знаем ние в Тялото, а и добре си изглеждаме. Но хайде, не искам да се увличам.) С Иван си сипваме кафета и започваме.

Какво те накара да приемеш предизвикателството Сървайвър?

Исках да поставя тялото си в екстремна ситуация. А и психиката си, защото там щях да бъда лишен от много удобства. Исках да видя на този етап от живота си, вече съм на 39 години, (а аз пак не вярвам, толкова гладко лице), как ще понеса подобно изпитание и как ще ми се отрази.

И също така да вляза във форма за кратко време. Майка ми почина неотдавна и това се отрази на живота ми, спрях да спортувам напоследък, метаболизмът ми се забави.

Какво ти липсваше на Острова?

Нямах компютър, никакви технологии и удобства, бях без мотора си. (Говори така разпалено за него, та ми стана ясно чия е каската на перваза на прозореца.) Но най-много се притеснявах за дъщеря ми. Още на първия племенен съвет помолих да изляза вместо Габи, но не стана.

Всъщност след първата седмица ми стана скучно. Доста съм обикалял по света, бил съм в Барбадос и на други места, след седмица ми омръзва. Особено в Сървайвър, където бяхме лишени от много неща.

Липсваше ми и часовник, представата за време. Липсваха ми приятелите и колегите, с които имам общи теми за разговор. С тях споделяме еднакви интереси, имаме какво да си кажем. А в Тортуга разговорът не вървеше, не се получаваше комуникация.

Смяташ ли, че това донякъде ти попречи да се изявиш, да покажеш на какво си способен?

Доказал съм се неведнъж, тук исках да се погледна от друг ъгъл. Няма какво да доказвам пред камерите. Имам какво да покажа като признание и заслуги заради работата си, доста съм постигнал.

Не искам да се хваля, защото така излиза. Но пък и не мога да си мълча през цялото време пред демонстрациите на другите, защото имам какво да покажа.

Ако бях в другото племе, щях да се чувствам супер. Напълно в свои води. Щяхме да си говорим за приключения, за гаджета, какъв е живота в чужбина.

Хората в Тортуга също ми бяха интересни, но бяха съвсем различни. Аз бях съвсем отделно от тях, изолиран. Но, не можех да избирам. В живота подбирам хората, с които общувам по интереси.

Наложи ли ти се да се примиряваш с нещо?

Не бях подготвен физически, но се постарах да бъда на ниво. Уви, нямаше работа в екип, аз така съм свикнал да работя.

Виждаш другите, готови са да се примирят с всичко. Защото няма какво да се лъжем, става дума за пари. Това е в тази игра. Аз отидох с друга цел просто. И те ме игнорираха, защото в един момент им казах някои истини в очите, засегнах ги.

А и нямаше как да се покажа, защото ме отдалечиха. Смеехме се след като излязох, че сам съм си бил едно племе.

Виж сега, в България манталитета е такъв, че онези, които мамят и крадат живеят добре и са популярни. В Канада е обратното – ако си честен и работиш много, ще имаш и възможности за по-висок стандарт на живот.

Оправдаха ли се очаквания ти от играта?

Липсва ми дисциплина на мен, това исках от Сървайвър. Да се стегна малко. Там няма изкушения, а аз лесно им се поддавам.

За това и не съм в много добра форма. Обичам сладко и си хапвам, хапвам си всичко общо взето, без притеснения. Уви, напоследък не ми оставаше време за спорт, но това ще го променя.

Такава ми беше настройката в началото, исках да гледам положително на хората, условията, екипа от професионалисти наоколо. По отношение на екипа – определено са на ниво, както и очаквах.

Е, после се появиха негативните неща. Имах и предубеждение към хората, особено след създалото се напрежение.

Вашият отбор победи 8 пъти подред, изглеждахте добре организирани и по-мотивирани. Защо след първата загуба се зародиха конфликти?

Ами, беше нормално, според мен. Уж всичко беше страхотно, бяхме много задружни и силни, а се оказа съвсем различно. Наистина имаше нападки, критики. Всъщност подобно нещо ми се е случвало и сред емигрантите в Канада.

Аз затова и плувах много, исках да се слея с природата, не ми се занимаваше с тях.

Да, съплеменниците ти често те обвиняваха, че хабиш силите си с плуване преди важни състезания. Така ли се концентрираше?

(Прекъсва ме) Всеки знае собствените си сили, знае с какво може да допринесе за общото благо. Аз лових риба. Първият голям улов беше мой.

Докато плувах още в началото, открих едно място, където се събираше доста риба. То беше една естествена ниша в скалите, можеше лесно да се прегради.

Реших да сложа там мрежата, да чакам да се събере риба и да я уловя. Първият път се получи много добре, хванахме доста. Вторият път имаше конкуренция за най-голям улов и ми попречиха.

Разтоварвах се с плуването, нямах нужда от допълнителна концентрация. Просто се изолирах от другите. Та това е една игра, защо трябва да се създава излишно напрежение, няма нужда. Трябва да вложиш от себе си, но не за сметка на другия.

Абе, отговарям за моето поведение, не исках да анализирам и критикувам другите. За това много харесвам самураите, които отдават целия си живот на самоусъвършенстването си във всяко отношение. Не се интересуват от другите и тяхното поведение.

Подари цвете на Светла и често беше в нейната компания. Тя ли беше най-близкият ти човек от племето?

Да, много я уважавам като характер, като човек и спортист. Постигнала е много. Видяхме, че е адски способна и в играта, много издръжлива. Тук няма връзки, подкрепа, сам си и разчиташ на себе си.

Аз виждам само хубавите неща в нея. Много й се възхищавам, има силен дух. Като спортист се е научила да губи, както и да печели. Постоянство – тя знае точно какво е това.

Кой е твоят фаворит за спечелването на играта?

Светла, Жоро от Варна (Кръстев, бел. ред.), Финдо (фитнес инструкторът Станислав Илиев, бел. ред.). Това са тримата, които са ми симпатични. Те докоснаха сърцето ми.

Агонцев също, много ми допадна, той е мъжкар, много открит и директен. Но не ми се иска някой като него да спечели. Не ме разбирайте погрешно, просто цялата концепция и манталитет на мутрите са ми неприятни, развитото общество ги отхвърля и това е нормалното.

Диана също ми допада.

Как те промени Сървайвър?

Открих, че дъщеря ми е много важна част от живота ми. Във всеки момент си мислех за нея – и когато ми беше трудно, и когато се чувствах добре. Липсваше ми нейния смях.

Освен това направих мое лично откритие. Започнах да отдавам повече значение на подсъзнателното мислене и ролята на негативните мисли. Говорих си по темата с една доцентка, която ми разказа историята на известен еквилибрист.

Той правел всякакви опасни номера във въздуха, почти винаги без предпазни въжета. 20 години минавал по въже, опънато между високи сгради, това бил коронният му номер.

След смъртта му при падане от голяма височина, жена му споделила, че в същия ден той се притеснил, че може да падне. Даже за пръв път проверил въжетата и екипировката си. И в крайна сметка, паднал от високо и загинал.

Силата на мисълта открих преди двубоя с Агонцев. Не знаех предварително, че ще бъде с него. Оставаше един час и аз реших да поплувам пак. Имаше едно място между два рифа, много красиво. Беше адски тихо и изолирано.

Отидох там и започнах да си повтарям, че мога да победя всеки. Независимо какво е изпитанието, без значение срещу кой се изправям, аз мога да победя и ще го направя. Така и стана.

Смяташ ли, че с тази победа срещу Антон Агонцев успя да си тръгнеш достойно и да покажеш на съплеменниците си, че незаслужено те критикуват?

Не искам да се връщам към негативни емоции. Но битката с Агонцев бих си я включил във визитка. Това състезание имаше друго значение.

То показа разликата между два характера, между два напълно различни начина за оцеляване. Защото той използва хитрост, не беше честно да ми хвърля прах в очите. Но и не го наказаха, защото никъде в правилата не беше споменато, че не може да го направи.

Аз после се отказах от моя дял от сандвичите, а как ми се ядяха, не искам да ти казвам. Ядох някакви рибки, пълни с пясък. А след играта Агонцев ми се обади и ме поздрави, аз него също, защото е директен и мъжкар.

Преди това, при борбата със Станислав – как да се бия с него, той е толкова лъчезарен и усмихнат. Направих си моите брейк движения, изкефих се, това беше.

След загубата, която другите приеха много навътре, какво трябваше да направя? Да им давам обяснения? Не мисля, че беше нужно.

С какво се занимаваше преди да започне Сървайвър?

Беше лудница, защото имам автосалон. Опитах се да приключа нещата си с тази част от бизнеса, преди да вляза в играта. Защото едва намирах време да дойда да подпиша договорите с продуцентите. Имах една седмица за подготовка, не ми остана никакво време. За нищо.

Не можах и да вляза във форма, имах много работа. Някои от другите участници през лятото са тренирали с фитнес инструктори, подготвяли са се, аз нямах това време. Даже като заминах, не бях приключил работата си. Оставих всичко на приятелката ми, а на нея й е било много тежко.

Как започна да се занимаваш с екстремни спортове и по-специално с катерене?

Това беше мое хоби. Съвсем любителско, поне докато бях в България. Сам си купувах екипировката, нямаше спонсори. Когато се установих в Канада разбрах, че имам повече възможности и започнах да се занимавам професионално с катерене. Хем приятно, хем можеш да изкарваш пари от него.

Защо всъщност замина от България?

Напуснах България, за да се сблъскам с различна култура, друг манталитет. В Канада е съвсем различно, животът тече на други обороти, хората са отворени, честни. Не се краде, дори да си зарежеш ключа на таблото мотора никой няма да го пипне.

Да, разкажи повече как започна да се занимаваш катерене там?

В началото беше много трудно да се занимавам с каквото и да е. Не знаех дори английски. После един приятел ми казваше, че нищо не ми се разбира и трябва да говоря по-бавно. А аз се чудех защо така ме гледат хората, неразбиращо.

И намерих моята ниша, бавно разбира се, но успях. Превърнах се в сензация, защото там става така с всяка черна работа. Станах популярен, защото си работя, висейки от външната чат на висока сграда.

В началото хората ме виждаха и веднага викаха полиция. Униформените идваха, почваха да задават въпроси, а аз трябваше да давам обяснения.

След това започнах да обяснявам, че трябва да се спазват определени правила за безопасност, защото преди доста хора бяха загивали при подобна работа.

Тогава дойде идеята за спасителен отряд от катерачи, но пък се докоснах до горещата точка. Бюджетът за подобни организации там е огромен, милиарди.

Представяш ли си как отива там един емигрант, някой си, и им прибира парите. Абсурд. Нарекоха ме почти анархист – кой съм аз и как се осмелявам да им казвам кое как да правят. Никой не би ти се доверил, ако не те познава. Това е навсякъде.

Те видяха, че аз съм добър в нещо, много по-добър от тях. Освен това съм иновативен, имам добри идеи, които могат да се използват. Показах им как може да се спаси човешки живот.

А защо се върна отново тук?

В България ми е сърцето, винаги е било така. А и сега, с този Европейски съюз, има много възможности. Те имат съвсем други изисквания за безопасност.

Не съм напуснал Канада окончателно. Там постигнах много и доста хора се чудят как го оставям ей така. Но характерът ми е такъв, искам нещо ново. И искам да го правя тук, в родината си. Аз съм творец, непрекъснато търся нови ниши.

Сървайвър беше част от моя преход, исках да видя как ще реагира тялото ми, как участието ми ще се отрази на самия мен. Дори и да имам отрицателен имидж.

Преди да вляза, партньори и приятели ми казваха, че не съм във форма и ще се изложа. Но аз не се отказах. А и отрицателния имидж не е чак толкова лошо нещо – след като си стигнал дъното после можеш само да се катериш нагоре. Можеш да започнеш на чисто, в абсолютно нова сфера. Мисля, че аз имам какво още да покажа.

Разкажи само малко за дъщеря си, често я споменаваш.

Дъщеря ми се казва Ева и в началото на декември ще навърши 2 години. Тя промени живота ми много, започнах да търся нови начини за изява и развитие, потърсих по-уседнал начин на живот. Вече съм много по-отговорен, като баща.

Имам идея скоро да направя програма за физическа активност, която ще разработя с екип от специалисти. Но когато това стане факт, ще разберете.