Станка или Таня, както я наричат всички, и Жоро Кръстев от Сървайвър са, позволете ми клишето, неочаквано добра комбинация. Тя дойде с къси дънкови панталони и чорапогащи на ромбове, той - с кадифен светлобежов костюм и поло.
Някак си ми се видяха прекалено облечени, но пък и не бяхме на карибски остров, така че всичко си беше по местата.
Те са първите, които ще са част от журито на финала, така че спокойно можем да ги определим като първите достигнали до финалния етап в играта.
Тя е митничар в Бургас, той учи в Москва и иска да стане политик. Каза, че на острова му е било по-студено, отколкото през зимите в Москва. А това май означава наистина голям студ.
И така, Жоро и Таня изправени пред еднакви въпроси за Острова, разочарованията, любовта и руския език, със собствените си различни и не дотам отговори:
Приликите и разликите между митничари и политици?
(тук и двамата ме погледнаха много сериозно, все едно са на изпит по политология, а аз съм очилат и брадат професор- бел.авт)
Таня: Много ми се иска да кажа на хората, че митничарите не са това, което всички си представят – богати и корумпирани хора. Ето, аз например нямам никакви имоти, никакви коли. А хората като чуят „митничар“ и си представят... знаеш какво.
Нашата работа е страшно интересна, но и много трудна. Когато бях на предишната длъжност, трябваше да преглеждам цели тирове със стока, за да видя дали всичко е декларирано.
Когато започнах курса за митничари, първите думи на лектора бяха „Ако сте дошли да ставате митничари, за да изкарате пари, забравете“.
Жоро: Ако всички митничари бяха като Таня, нямаше да има такова негативно мнение. А общото между тях и политиците е, че са облечени във власт и за това хората не ги харесват.
Колкото до политиците, ако във всеки от тях имаше по малко от Васил Левски, щяхме да сме много по-добре.
Най-голямото разочарование на Острова?
Жоро: Имаше един двубой, този с възлите, който загубих много нелепо. Изгубих го заради лоша преценка на ситуацията. Това беше най-голямото разочарование за мен. Можех да спечеля, но се провалих.
Таня: Аз също се разочаровах от една игра – тази, в която трябваше да ходим със завързани очи, а аз се ужасявам от тъмнината. Бях прекалено бавна и забавих отбора.
Тук Жоро се намесва и започва да обяснява на Таня, че не тя е забавила играта и че изобщо няма никакъв смисъл да се чувства виновна и т.н. и т.н. Мила сцена, наистина- бел. авт.
Таня: Иначе най-голямото ми разочарование е Дренски. В началото бяхме много близки, говорихме си, показвах му как да готви, нали семейство го чака, и изведнъж нещо му стана.
Направо се побърка на този остров. Разбирам, че има стратегия, но неговата минава всички граници.
Жоро: Целта оправдава средствата, Таня.
Таня: Е каква е тая цел, дето ще те оправдае да се държиш така. Каква конкуренция съм му аз, 45 килограма, че да ме държи гладна, при положение, че съм на хапчета.
Много ме разочарова. Какво и на кого е тръгнал да доказва на 30 години, не знам.
Бихте ли отишли на Карибите на почивка?
Таня: На мен пътя не ми хареса. 12 часа със самолет, много голяма часова разлика. Не знам колко време трябва да ми е отпуската, за да можеш да се възстановиш от пътя. Иначе е красиво, безспорно, но като че ли не е моето място. В Тайланд бих отишла с голямо удоволствие.
Жоро: Единственото различно са палмите. По-необичайното са дърветата, но иначе...
Вие сте участвали в журито, което избира победителя. Как мина самото гласуване? Според правилата трябва да задавате „изяснителни“ въпроси на финалистите. Не ви ли беше неприятно?
Таня: Идеята беше да провокираме финалистите. Много се притеснявах, беше много емоционално, защото знаех, че е края.
Жоро: Иначе гласуването мина при 100-процентова избирателна активност, нямаше директно купуване на гласове, но имаше опити за манипулиране на гласоподавателите (смее се).
Дразнехте ли се на Владо Карамазов?
Таня: Малко, защото имаше някакво отрицателно отношение към мен. След едно състезание каза „На Таня й трябваха близо 20 минути, за да пренесе кокосовия орех, но най-накрая успя“, все едно съм най-голямата мърда на света.
За това и не минах тогава по гредата втори път. След предаването обаче се разбрахме и сме в добри отношения.
Жоро: Аз нямах проблеми с него. Смятам, че си свърши добре работата като водещ.
Остана ли ви време да мислите за секс?
И двамата: В тоя студ какъв секс!
Жоро: Минаваха някакви бегли еротични мисли, но отминаваха толкова бързо, че дори не ги усещаш.
Таня: Абсурд. Мръсен си, гладен си, студено ти е, изморен си.. ужас. Никакъв секс.
А навксахте ли след предаването? (тук гледам Жоро много изразително, за да го принудя с мили средства да ми каже нещо за Меги Дерм - бел. авт).
Жоро:.. (само се усмихна загадъчно- бел. авт)
Намерихте ли общ "русофилски" език помежду си, макар и след предаването?
Таня: Ооо, още от самото начало се надушихме двамата. Разказвахме си вицове на руски, които другите не разбираха, изобщо, допаднахме си.
С кого се виждате от съплеменниците си?
Таня: С почти всички. Само с Дренски не си говорим. Няма какво да му кажа.
Жоро: Виждам се, да. (И не само се виждат, ами и по телефона се чуват. Меги Дерм и Агонцев му звъннаха по телефона, докато вървеше интервюто- бел.авт).
Таня, носиш интересно бижу на врата си. Оттам ли е? (нещо като голям кестен на кожена връзка, наистина е екзотично)
Таня: Това е нещо като ядка, вътре има семенца. Още първия ден си го намерих, после ми обясниха, че носи късмет. От същите ядки бяха направени и огърлиците за неприкосновеност.