Няколко месеца след края на Сървайвър Миро учи, вози се в метрото (да, да, и ние се возихме с него- бел.авт), не се чувства известен, но пък не страда от липса на женско внимание.
Особено на едно конкретно такова, както разбрахме от разговора с него. Четете и ще разберете.
Какво ще разкажеш на внуците си от участието си в Сървайвър?
Още съм много малък да мисля за това, но със сигурност ще им разказвам с най- малките подробности всичко.
А какво ще им спестиш? Някой от най-гадните моменти например, когато се карахте... или?
Оо, не мисля да им спестявам нищо. Точно тия моменти с интригите са най-интересни.
Ти беше един от най-младите участници. Чувстваш ли се пораснал след всички лишения и сложни отношения в играта?
По време на самия Сървайвър не правех никакви анализи. Сега, след като гледах предаването, е времето за обобщения.
Все още не съм осмислил всичко изцяло. Нали знаеш, като гледаш филм за час и половина, после един или два дни си мислиш върху него.
Сървайвър беше също като филм, но продължи два месеца. Представи си колко време ще ми трябва, за да осмисля.
Ако можеше да се върнеш, какво би променил в представянето си?
Няма да бъда толкова прям и щях да показвам повече емоциите си.
Тежи ли известността?
Е, аз не съм толкова известен. (протестирам- бел авт). Вярно, децата ми се радват много. Но понякога става досадно, защото ме спират разни хора и ме разпитват. Жоро и Финдо ги спират повече.
А направи ли те известността по-красив?
Ами... не ми се е налагало да гледам на участието си по този начин. Да речем, че има жени, които задоволяват нуждите ми и не ми се е налагало да проверявам дали известността ме е променила по този начин.
Да разбирам ли, че си имаш сериозна приятелка?
Защо мислиш, че е само една?
Поддържаш ли връзка с Диана?
Да, виждаме се често. Почти всеки ден.
Тя ли е една от сериозните връзки?
Не, просто живее в Студентски град и ни е много лесно да се виждаме.
(Изчервява се и това определено ми пречи да му повярвам, че с Диана са само приятели – бел авт)
Останаха съвсем малко хора, кой искаш да победи?
Определено Георги Костадинов ми е фаворит.
Ходил ли си в Узбекистан в съзнателна възраст?
Последния път, когато ходих, бях на седем години. Не си спомням кой знае какво. Аз съм си българин.
Занимаваш се с бойни изкуства. Как се запали?
Оо, занимавал съм се с какво ли не. Даже и балет съм играл. Една година само беше и беше заради майка ми, но съм играл.
Благодарение на балета разбрах как мога да получавам от нашите каквото си искам (смее се дяволито- бел авт).
Най-много съм се занимавал с футбол, лека атлетика, скално катерене и много още. На мен бързо ми омръзва.
Не ти ли омръзва журналистите да те питат едно и също?
Аз съм прословут с търпението си (усмихва се).
Завиждаш ли на тези, които успяха да се видят с Мис Доминикана? Ти какво би й казал?
(замисля се много, ама много дълбоко) Определено не бих скрил очарованието си от външния й вид и поведението й, защото се оказа не просто празноглава манекенка.
Бих я поканил в България. А можеше да сбъднат мечтата на баща ми семейството ни да се разпростре на всички държави – майка ми е от Азия, баща ми от Европа, сестра ми е женена в Щатите, оставаме аз с брат ми.
Ако бях с Мис Доминикана, можех да завладея Южна Америка.
Инженер или шоумен, какво предстои?
Ооо, сега само уча. На това съм се отдал изцяло, надявам се след нова година да започна и работа по специалността си.
Къде ще празнуваш рождения си ден на 8 декември?
В Сандански, с Диана и с приятели. (Пак се изчервява и аз продължавам да имам усещането, че „приятели“ не е точната дума за техните отношения. Така и не ми отговори конкретно на въпроса – бел авт).