Море от златни пясъци, простиращо се докъдето ти виждат очите. Дюни, вместо вълни. Парещо слънце.
Пустинна прелест, чиято гореща красота може да ти изиграе лоша шега.
Жажда, нарастваща жажда...
Ето така преди време започнахме разказа си за едно приказно място в пустинята - оазисът Хуакачина.
Поводът да се върнем към близкото минало на Тялото лежи в пясъците на Гоби, най-великата и тайнствена пустиня на планетата.
Всъщност Гоби означава просто „пустиня“, лежаща между Сибир на север и Тибетското плато на юг. Буквалното й име е много характерно за този район, където животът е белязан от простотата на универсалните истини.
Простираща се на 1600 км от запад на изток, Гоби се дели политически на две части. Едната половина е в Монголия, а другата - в областта на Северен Китай, наречена Вътрешна Монголия.
И двете страни могат да бъдат посетени, но монголската страна е малко по-романтична, пък и там живеят няколко милиона души по-малко.
Ако същината на пустинята по принцип ви се струва скучна, в Гоби това схващане тотално ще се промени. Четката на природата е създала най-фините цветове, които се променят със светлината. В безкрайните й пясъци на места стърчат юрти - шатрите, в които живеят дружелюбните монголци.
От техния простичък, но смислен, начин на живот всеки градски човек може да научи много.
Потопете се в пясъчната галерия, след което, за разхлаждане, можете да отскочите до морето.