Хубавите неща стават бавно

Според мен хубавите неща се случват изневиделица, без даже да разберем, кога и как точно, а когато ни връхлетят такива щастливи случайности в живота, не ни остава нищо друго освен да им се наслаждаваме.

Защо сме свикнали да чуваме, че хубавите неща стават бавно? Нужно ли е това?

Колко е дълъг пътят към тях и не можем ли просто да минем напряко?

Да, хората с повече опит веднага ще кажат, че това е точно така - подобно на семената, които първо трябва да се посадят, да бъдат усърдно поливани, за да може един ден от тях изникне красиво цвете.

Когато си млад обаче е много трудно да се чака и човек е по-склонен да впрегне силите си в умуване, как да ускори „растежа“, при което често стават грешки, които да напомнят, че търпението е стъпка към успеха.

Как да бъдем по-търпеливи?

Ето, в момента се опитвам да отгледам една изключително красива гардения, която е по-капризна и от мен. Не искам да се провалям и поне според мен давам най-доброто от себе си.

Може би засега ми липсва достатъчно мъдрост, за да повярвам и да призная, че с повече търпение всичко се постига.

В крайна сметка, когато се връщам към събитията назад във времето разбирам, че за да достигне човек до нещо силно желано в живота си, минава през процес, който изисква много усилия, детайлно премисляне и планиране и много късмет, защото както знаем, понякога и най-перфектният план може да се разбие на пух и прах за секунди.

От позицията на изминалото време се опитвам да наблюдавам този процес и да си извадя поуки, които да ме направят уж по-зряла, за да стигна само до заключението, че нищо не е каквото изглежда и всичко следва някаква често много трудна за разгадаване логика.

При всички случаи аз се опитвам да следвам своя собствен ход, да взимам решения, очаквам с нетърпение нещата да се случват и се опитвам да ги „случвам“ търпеливо – ядосвам се по малко, после ми минава, над нещата съм, след две секунди отново всичко се повтаря, а след два дни виждам нещата по-ясно.