Според мен хубавите неща се случват изневиделица, без даже да разберем, кога и как точно, а когато ни връхлетят такива щастливи случайности в живота, не ни остава нищо друго освен да им се наслаждаваме.
Защо сме свикнали да чуваме, че хубавите неща стават бавно? Нужно ли е това?
Колко е дълъг пътят към тях и не можем ли просто да минем напряко?
Да, хората с повече опит веднага ще кажат, че това е точно така - подобно на семената, които първо трябва да се посадят, да бъдат усърдно поливани, за да може един ден от тях изникне красиво цвете.