Помните ли онова романтично време, когато листовете хартия, върху които пишехме, все още имаха реално измерение, миришеха на виолетки, бяха изрисувани с малки илюстрации и бяха направени от хартия, а не от изпрограмирани кодове?
Понякога нямаше нищо по-хубаво от това да вземеш личния си дневник под ръка, да се разположиш под сянката на някое дърво в парка и да споделиш с него най-съкровените си мисли, желания и преживявания.