Мило дневниче...

Помните ли онова романтично време, когато листовете хартия, върху които пишехме, все още имаха реално измерение, миришеха на виолетки, бяха изрисувани с малки илюстрации и бяха направени от хартия, а не от изпрограмирани кодове?

Понякога нямаше нищо по-хубаво от това да вземеш личния си дневник под ръка, да се разположиш под сянката на някое дърво в парка и да споделиш с него най-съкровените си мисли, желания и преживявания.

Сега страниците са отдавна пожълтели и захвърлени на дъното на някой стар кашон, а като средство за разтоварване на мислите си най-често използваме различните социални мрежи.

Помагат ли ни те обаче наистина да синтезираме мислите си и да се разтоварим, или се чувстваме по-скоро като на пазара, изкарали своите житейски преживявания на своеобразна дигитална сергия, където те стават обект на оценката, одобрението и критиката на стотици други, излезли да „напазаруват“?

Разбира се, социалните мрежи имат много положителни черти, но що се отнася до нашето съкровено, лично пространство, по-скоро биха навредили.

Наскоро попаднах на една чудесна книга, наречена „Критичните 25 на Джак Ланкастър“ (ИК Ера), която бе написана като личния дневник на главния герой, заел се да го прави с цел да промени живота си.

Малко по-късно в интернет попаднах и на няколко сайта за психология, където поощряваха хората да пишат за себе си и по този начин да подобрят качеството си на живот.

Как воденето на дневник би ни помогнало?

Ами най-общо...

 - гледайки отстрани събитията в своя живот, ще започнете да го разбирате по-добре;

 - ще създадете писмен архив, който ще остане за в бъдеще;

 - пишейки за миналото, ще го осмислите и ще разберете какви рефлекции има върху настоящето ви;

 - ще ви направи по-дисциплинирани и ще ви помогне да структурирате мислите, оттам целите си;

 - ще ви помогне да опознаете себе си, вижданията ви за света и настройката си.

Как да започнете?

Не е нужно да бъдете Шекспир и да изливате душата си в майсторски написани сонети. Просто си създайте навик да отбелязвате всичко, което ви направи впечатление и да споделяте всяка мисъл, която не ви оставя на мира.

Материалите, които пишете, не подлежат на никаква оценка, така че не бива да се притеснявате какъв е стилът им или дали са структурирани правилно.

Дължината също зависи от вас. Важното е да са написани от сърце и да сте честни.

Създадете ли си навик за водене на дневник, пред погледа ви ще се разкрият неща за вас самите, за които дори и не сте и подозирали.

А понякога няма нищо по-забавно от препрочитането на нещо написано преди време.

Разбира се, не е нужно да сте старомодни. Ако не ви се занимава с писането в реален дневник, може да си направите виртуален – блог.

Като цяло в днешно време, блоговете се радват на изключителна полулярност, заради личната трибуна, която дават на своите създатели и притежатели.

Чрез блога може да постигнете всичко изброено дотук. Единствената разлика, е че ще имате читатели, които ще се увеличават всеки изминал ден.

Те пък от своя страна биха могли да ви съветват безпристрастно, но и ще узнават съкровените ви тайни.

И не е нужно да пращате линк към него на всичките си познати. Анонимността понякога е повече от полезна. 

Какво ще изберете – зависи само от вас. Важното е да започнете.