За животните... и хората

Така е, винаги трябва да има изкупителни жертви, по възможност беззащитни, бездомното псе ще бъде разстреляно, но това едва ли ще сложи край на проблемите. Едва ли чистофайни домакини ще престанат да изхвърлят непослушни кучета, загдето се държат различно от плюшени играчки, едва ли разни велики мъжкари, ще престанат да отгеждат гладни и бити кучета за боеве. и т.н.Навремето имахме пинчерка, която беше разкъсана в ръцете на майка ми от питбул. Освен другото, след тази случка майка ми остана с лека пареза на едната ръка. Така и не можахме да осъдим собственика. Бих казала, че тези кучета са много опасни, но просто съседите до нас също имаха питбул, с който често се разхождахме заедно, беше изключително дружелюбен и с пинчерката си играеха чудесно.И още една семейна случка - навремето на село имахме много умно куче Борко, беше някакъв такъв никакъв злоглед ***, но много умен. Баба ми и до ден днешен разказва колко умен е бил Борко и как никак не бил претенциозен - хранел се само с "леб".Така е на село, котките и кучетата по правило се хранят с "леб". Не, че нещо, просто лично съм виждала Борко как си краде кокошка от двора на "кмето" и си я хапва. Отговори Сигнализирай за неуместен коментар

namonaraqnaq , за съжаление сигурно се е наплашила от кучетата- няма значение домашни или бездомни- защото напоследък много пишат за нахапани хора и от домашни любимци. Както и възрастните хора доста често драматизират повече. Но чак пък от 4-месечно сладурче :-)) И аз обожавам животните(без паяците!!!). Най-вече от сем. котки :-))). Най-обичам да отмарям с фотоподборки на животни- разсейват те и те карат да се усмихнеш на деня. Отговори Сигнализирай за неуместен коментар

Само дето, по мои наблюдения, доста хора мразят животните.Ето какво ми се случи вчера - разхождам си почти 4-месечния нов член на семейството - кученце, по булевард "България" на слънчице с къс повод. Някакво бабенце ни съзира, вторачва се в кутрето и решава да ни заобиколи отдалеч, поне от 10-тина метра. Зяпайки животинчето, обаче, явно не си гледаше в краката, спъна се в бордюра и се изтърколи на булеварда, при което ние веднага се затичахме и я вдигнахме, слава Богу, нямаше голямо движение точно в онзи момент. Тогава бяхме засипани с "огън и жупел":- Как не ви е срам, изхвърлете го това (сочи кученцето), щяхте да ме убиете!Много ми стана неприятно, обясних й, че щеше сама да се убие, защото не внимава къде върви и че отглеждането на домашни любимци, все пак не е незаконно, но какво от това. Отговори Сигнализирай за неуместен коментар