Британски учени от университетите в Ливърпул, Манчестър и Борнмут установиха, че далечните предци на човека още преди 3,7 милиона години ходили като съвременните хора.
Доскоро се смяташе, че човешката походка се е появила близо два милиона години по-късно - преди около 1,9 милиона години.
В рамките на изследването те анализирали 11 следи, открити в Танзания, край гр. Лаетоли, през 70-те години на миналия век.
Смята се, че те са оставени от австралопитеци - от Australopithecus afarensis, и са най-древните от известните на науката. С помощта на компютърна томография учените създали подробни триизмерни модели на всичките следи.
След това ги сравнили с процеса на формиране на следите на съвременния човек и на маймуните.
Учените установили, че австралопитеците са ходили на два крака с напълно изправен гръб, а не приведени, както се смяташе доскоро.
Опирали се преди всичко на предната част на крака, което много повече прилича на начина на ходене на съвременните хора и коренно се различава от този на шимпанзетата и другите маймуни.
Традиционно се смята, че при ходенето на човека извивката на костите в централната част на ходилото допира земята, оставяйки характерен отпечатък.
Анализът, извършен от изследователите, показва, че това не е задължително условие. Според Робин Кромптън, един от авторите на изследването, "походката на много съвременни хора е много по-близка до маймунската, отколкото е била при нашите предци".
Използвайки компютърно моделиране, учените установили, че A. afarensis ходили практически с право стъпало, опирайки се при вървежа на палеца. А физически предците на съвременните
хора значително са се различавали от нас. Те са били с къси крака и дълъг торс, за разлика от съвременните хора, които са с дълги крака и по-къс торс.
(БТА)