Децата на Дъгата

Снимка: Benoit Paillé

6 / 20

Кадрите, които ви очакват в галерията, не са част от някоя екранна история за модерни номадски племена. Нито пък са правени през 60-те години на миналия век, въпреки че ако не беше високото качество на снимките, съмнения лесно биха се появили.

Вероятно има причина за това, че хипи събори продължават да се случват по света, пет десетилетия след тяхната първа поява. Това е една утопична идеология, а хора, борещи се срещу мейнстрийм културата винаги ще има. Хора, пропагандиращи любов, свобода и хармония. Хора, които свалят своите дрехи и задръжки, къпят се голи сред природата, сплитат косите си в расти и никак не се вълнуват от конвенционална мода.

Тези хора изглеждат странно, поставени в градска среда и вероятно заради това винаги ще има и такива, които да не ги одобряват. Да ги наричат мързеливи бохеми, готови за бунт, без реално да предприемат нещо по въпроса за световен мир. Но това е идеология, а нейното място е не толкова в мозъка, колкото в сърцето.

Реално погледнато, хипитата са безобидни точно поради тяхната наивност (от гледна точка на останалите хора) и незаинтересованост от реалността. Те живеят в своя собствена антиреалност. Само че проблеми с ''външния'' свят и властите винаги ще има, заложено е в идеологията от самото й раждане. Медиите почти никога не отразяват тези хипи ''събития'', поради употребата на наркотични субстанции и открития нудизъм.

В Щатите до ден днешен се организират т.нар. Rainbow Gatherings - в буквален превод Събори на Дъгата. За първи път проведена през 1972 година, сбирката идеално изразява същината на контракултурата, родена през 60-те.

Канадският фотограф и артист Benoit Paillé, който, след няколко посещения на Събора, става част от него, решава да заснеме своите ''братя и сестри'' и да ги покаже на света. Портретите са впечатляващи.

Виждали сте тези хора и тук, нали? В Родопите също се случват такива събори. Хипитата са навсякъде, където има красива природа, която да обичат и за която да се грижат.

Колкото и да не разбираме утопията, в която живеят, трябва да признаем, че тяхната култура има съзнание. Съзнание за природа, за единно, колективно мислене, което предават на своите деца.

След още пет десетилетия пак ще я има - тя е в гените и се предава в поколенията. И, ако трябва да бъдем честни със себе си, светът винаги е имал и винаги ще има нужда от утопия. Заложено е в идеологията на обществото още от неговото раждане през древността.