Когато бях на 5, исках да си имам кученце...
Когато бях на 8, не исках да свалям новите си обувки, дори когато си лягах...
Когато бях на 12, исках да бъда голяма, за да мога да стоя навън до късно...
Когато бях на 15, не исках да ходя в гимназията...
Когато бях на 20, бях безразсъдна...
Когато станах на 25, исках да се върна в гимназията...
Убедена съм, че тези мисли са минавали през главите на много, много хора. Защото, докато човек реши КОЙ е и КАКВО точно иска, минава страшно много време, без гаранцията, че себеосъзнаването въобще ще се случи.
Едно е сигурно обаче: нещата, които искаме, обикновено са напълно различни от нещата, от които всъщност се нуждаем.
Темата е неизчерпаема. Затова просто ви съветвам да погледнете една модерна нейна интерпретация, дело на дизайнерката Ерин Хенсън.
Истината е точно толкова проста, колкото галерията.