Защо се отказваме от целите си

Моджо – що е то? Това е моментът, когато направим нещо смислено, въздействащо и положително, а останалите го признаят.

Маршал Голдсмит и неговият съавтор Марк Райтър разглеждат в жизнеутвърждаващия бестселър „Моджо" именно този феномен – как можем да го създадем в живота си, как да го поддържаме и как да си го върнем, когато пак ни потрябва.

„Моджо" означава: да правим нещо целенасочено, мощно и позитивно, и останалата част от света го припознава като такова. Книгата е посветена на това как можем да го създадем в живота си, да го поддържаме и възстановим, когато е нужно. Личното моджо се повлиява от четири ключови фактора:

• Идентичност. Кой мислиш, че си?

• Постижения. Какво си постигнал?

• Репутация. Какво мислят хората за теб и делата ти?

• Приемане. Какво можеш да промениш и кога да кажеш „карай да върви"?

Моджо е позитивен дух – към това, което правим, който се заражда вътре в нас и се излъчва към света. Той е върхът, на който изпитваме едновременно щастие и удовлетвореност от това, което правим, и желанието да споделим това върхово изживяване с всички.

Ето и откъс от книгата...

Бъдете Оптимистът сред Присъстващите

Когато човек инициира лична акция с цел самоусъвършенстване например да отслабне, да изостави лош навик, да прави повече упражнения, да бъде по-мил към колегите (или близките) си, да пробяга маратон, да научи нов език, да свири на инструмент, да повиши моджото си, – има голяма вероятност да се провали. В даден момент, малко след старта или близо до финиша, повечето хора изоставят инициативата си да станат по-добри.

Защо се отказват хората?

Дъщеря ми Кели ми помогна да прегледаме проучването върху осъществяването на целите – и заедно стигнахме до 6 основни причини: 1. Оказва се по-дълго, отколкото сме очаквали. Нуждата ни да получим незабавно удовлетворение е по-силна от търпението и дисциплината ни.

2. Оказва се по-трудно, отколкото сме очаквали. Усъвършенстването е мъчна работа. Ако беше лесно, вече щяхме да сме по-добри.

3. Имаме за правене други неща. Вниманието ни се отвлича и губим концентрация.

4. Не получаваме очакваната награда. Успяваме да отслабнем, но въпреки това не си намираме гадже. Стараем се повече, но шефът ни не забелязва или не го е грижа. Това ни обезсърчава, а не ни вдъхновява да упорстваме.

5. Избързваме с обявяването на победата. Сваляме 2–3 килограма и решаваме да си поръчаме пица.

6. Трябва да го правим винаги. Не е достатъчно да спрем пушенето. Оттук нататък не можем да запалим и една цигара! Поддържането е трудно! Повечето от нас не формулират пред себе си тези причини. Ние просто приемаме, че сме се провалили и тържествено си обещаваме да се справим по-добре следващия път.

В случая обаче не става дума само за неуспешно прилагане на самодисциплина, нереалистично виждане за бъдещето или надмощие на отвличащи вниманието ни неща и чувството за разочарование. Това е криза на оптимизма.

След първоначалната вълна на успех самоусъвършенстванетостава по-трудно и тогава усилията ни изглеждат по-скоро безнадеждни, отколкото обещаващи. Ако някога сте започвали диета и бързо сте свалили първите 1–2 килограма, след което изведнъж теглото ви спира да се променя със същата скорост, значи познавате чувството. Губите началния прилив на оптимизъм – а оптимизмът е горивото, с което работи двигателят на промяната.

Ако сте способни да поддържате оптимизма си въпреки тези 6 негативни сили, то вие имате огромно предимство пред повечето хора. Оптимизмът не е просто умствена нагласа, а форма на поведение, която направлява всичко, което правим.

Той има способността да прави сам себе си напълно оправдан. И е заразен. Оптимистът сред присъстващите винаги оказва по-силно въздействие от всички останали. Хората забелязват оптимизма и гравитират около него. Той определено е по-атрактивен (в смисъл, че привлича хората на страната на вашата позиция) от песимизма.

Не казвам, че трябва да изоставите реалистичното отношение. Съветът ми е да направите точно обратното. Добре огледайте шестте фактора, които ще се опитат да осуетят осъществяването на целта ви. Знайте, че те идват. После, когато дойдат (а те неизбежно ще го направят), ще осъзнаете, че тези предизвикателства са нормални и ще сте по-склонни да продължите да упорствате и да подхранвате оптимизма си.