Случвало ли ви се е да се чудите с часове и дни за нещо и след като вземете крайно решение, пак да сте нещастни и недоволни? След това сте кисели и нещо ви човърка отвътре дълго време. На какво се дължи това?
Проучване разкрива два различни типа на вземащите решения: "максималисти" са тези, които са обсебени преди и след правене на всеки избор, докато "удовлетворените" са доволни при всяко взето решение. Според учени в САЩ, нерешителността на „максималисти"-те", когато става дума за вземането на решения означава, че те никога не могат да се насладят на „психологически ползи при обвързване и сами си причиняват скръб и мъка", което ги обрича на нещастие цял живот.
Изследването също така твърди, че тази нерешителност и желание да се направи правилния избор може да пропъди партньора им, да им струва потенциално доходна кариера и дори да увреди здравето им. Това е, защото максималистите прекарват толкова много време в анализиране на избора си, дори след като сте го направили, което означава, че те никога не успяват наистина да се отпуснат в поетия ангажимент или да се насладят на неговите възможни последствия.
Максималистите дори се изнервят при вида на знак "Окончателно намаление" по време на коледните продажби, тъй като те се чувстват принудени и задължени.
Изследователи от държавния университет във Флорида казват, че поведението на „максималистите създава много стрес и „може да се увреди любовния живот, кариерата и дори здравето".
Професор Джойс Ерлингер, автор на проучването, заявява: "„Максималистите пропускат психологически ползи от ангажирането, което ги кара да се чувстват по-малко доволни от удовлетворените".
"Да се определи „правилния" избор може да бъде една безкрайна работа за максималистите. Усещанията, свързани с това кой вариант е най-добър, винаги може да се променят при наличието на нова информация. Те са неспособни напълно да възприемат избора си, защото те не могат да бъдат абсолютно сигурни, че са избрали най-добрия възможен вариант. Дори и след значително обмисляне преди избора на партньор или къща, „максималистите може все още да се чувстват нещастни, дори депресирани, с взетото си крайно решение.", обяснява явлението Ерлингер.