Между Коко Шанел и Сатаната

Идват пролетта, а после и лятото. Дизайнерите налагат свежите цветове, флоралните мотиви и животинските принтове. По списанията четем заглавия от сорта на „Бялото, розовото, сивото... е новото черно!", но кажете, честно - ще „изгоните ли" черните дрехи от гардероба си, веднъж завинаги?! Едва ли! Почти всяка една от нас е посягала към елегантна черна рокля, дори ако специалният повод е сватба! Но каква е магията на черното? Защо го обичаме? Защо не можем без него? Защо прекаляваме с употребата му? Къде се крие силата му? Ето и някои от най-лесните отговори:

Жените обичат да се обличат в черно, защото:

- то визуално издължава силуета

- то отлично маскира несъвършенствата на тялото.

- то винаги е свидетелство за добър вкус

- то отлично се комбинира с всякакви други цветове

- черното е практично

- черният цвят е универсален - става за коктейл, за делова среща, за ресторант или дори за през деня в офиса.

- черният цвят е елегантен, загадъчен и драматичен

Някои хора считат, че само мрачните сухари носят черно в ежедневието. Други твърдят, че черното е най-мързеливият начин да изглеждаме стилни. Казват, че то унифицира хората, че ги прави незабележими, че крие индивидуалността им...Но можем ли да се съгласим с подобни твърдения?

Черното е секси, оформя силуета, символ е за елегантност, за класика, а светът на модата го обожава, от както през 20-те години на миналия век Коко Шанел наложи своята „малка черна рокля“.

Какво още можем да кажем за черното? Сред лошата му слава са всички символики свързани с мрачната, тъмна сила на злото. Чували сме за черни списъци, за черно настроение, за черна магия, за черен лебед, а лошият във филмите винаги носи черните дрехи. Черното е цветът и на траура. А според символиката - животът е светлина, а смъртта – мрак. Но всъщност черното не е най-мрачният сред цветовете, защото изобщо не е цвят, а по-скоро липса на такъв. Няма го в дъгата, нали?

Пък и черното е запазеният цвят на религиозните общества, на фетишизма, на драмата, на униформите, на бунтарския дух, на тежкия пубертет...

И какво пък, дори да не сме сервитьорки или вещици, защо да трябва обезателно да да махаме черните дрехи от гардероба си?! А и дори да го направим, ще се чувстваме ли по-уверени в роклите на цветя и щампи? Може би пък носейки черно ние заявяваме с нескрит феминизъм на мъжете, че няма да сме декоративен фон на цветя в техния свят! Може и да е цветът на Сатаната, но в крайна сметка черното е вечно!