Как работи обществото?

Замисляли ли сте се как функционира обществото и какво говори за вас вашето социално поведение. Ще пуснете ли писмо, загубено на улицата, ще помогнете ли на паднал човек, ще започнете ли разговор с непознат...

Търсят ли близост жителите на големите градове по между си. Какво ги свързва и разделя. Къде е деликатния баланс в общуването...

Предлагаме ви осем заключения какви са правилата на социалното общуване в града, направени от американския изследовател Милграм.

1.Изгубено дете

Според анкетата се оказва, че 72% от минувачите в малките градове биха помогнали на малко дете, ако то ги спре и им каже че се е изгубило, докато в големите градове и мегаполисите едва 46% ще предложат помощ на изгубеното дете. В малките населени места дори и тези, които не се отзовават на помощ изглеждат загрижени за детето, докато в големите градове броят на игнориращите детето е доста голям.

2. Предреждане на опашки

Класическият пример за създаване на социален хаос е чакането на дълга опашка. Изследователят Милграм е правил проучване като редовно се е пререждал по различни дълги опашки. Реакциите на хората са били изненадващо кротки. Само 10% от тях са били готови на физическа разправа с нахалника и едва 5% са пристъпвали към действие. Около половината от хората на опашката не правели нищо, а другата половина се ограничавали с ядосани погледи, груби жестове и вербални възражения.

3. Подчинение на властта

Един от най-интересните експерименти на Милграм е докъде биха стигнали хората, ако авторитетна фигура им нареди да наранят друго човешко същество умишлено. Участниците в изследването били карани от човек в бяла престилка, да причиняват електрически шокове на трети лица.

63% от участниците продължавали с изтезанието до края - те прилагали всички шокове, дори и „опитното зайче" да крещи в агония и да моли за милост. Това ясно показа, че хората имат тъмна страна и с готовност й се подчинят.

4. Познатите непознати

На път за работа или на разходка в квартала виждаме едни и същи хора всеки ден. Хора, с които никога не говорим. Понякога чудите ли се къде работят, каква е тяхната история, дали те се питат същото за вас?

Милграм се чудил същото за хората, които се возели по неговата линия на метрото и решил да направи експеримент. Снимал ги тайно на спирката, а няколко седмици по-късно докато се возил, разпространил снимките сред пътниците и ги накарал да се разпознават.

Оказало се, че 90% от хората били идентифицирани от другите, а 62% от тях са говорили поне веднъж с някой от другите пътници. Милгарм установил, че хората са по-склонни да се заговорят на улицата, когато се натъкнат на "познат непознат" при по-различни обстоятелства, например, ако го видят в друг град, но не и ако всеки ден пътуват с него по един маршрут

5. Светът е малък

Милграм се чудел каква е вероятността, двама души, избрани на случаен принцип, да се познават по между си. И ако не се познават, какъв е шансът, да имат общ познат.

Той направил прочуване като изпратил писмо до случайни хора в Небраска с молба те да го препратят на други хора, които евентуално познават крайния получател. Чрез тази странна социална мрежа той открил, че средно има около 5.2 посредника докато писмото стигне до получателя си. И това е в САЩ, представете си какво е това число в България, тогава!

6. Неизказаните мнения

Милграм искал да измери нагласите на хората по даден въпрос, но не като ги пита директно, защото те често са неискрени. Той разпространил на улицата писма с подател и получател, за да види дали хората ще се наемат да ги пуснат в пощата.

Оказало се, че 70% от писмата, които били адресирани до "Medical Research Associates" били изпратени от случайните хора, които ги намерили. Но когато писмото било адресирано до "Приятели на комунистическа партия" само 25% ги изпратили.

7. Да си част от тълпата

Били ли сте някога част от тълпа, без да знаете защо?

Милграм бил очарован от начина, по който хората се присъединяват към тълпи без видима причина. Той направил експеримент, като накарал няколко души да застанат на улицата и да вперят поглед нагоре към близката сграда, без да има конкретен повод. Той открил, че само 4% от минувачите ще спрат и ще се присъединят към гледащия, ако той е е един, но ако хората са 10-15 - 40% от минувачите ще спрат, за да разберат, за какво е цялата тази суматоха.

8. Градско претоварване

Последното изследване на Милграм, с което той се опитва да обясни социалното поведение в града е начинът, по който хората се държат по оживените градски части. Там нашите сетива са претоварени от забележителности, звуци, трафик, реклами, минувачи и т.н. В тази оживена обстановка градското население се опитва да съхрани психологическата си енергия максимално. Затова хората са по-скоро забързани, сериозни и резервирани и неща като извинения, ако някой те бутне или завързване на случайни разговори, са почти изключени.

В града анонимността е превърната в норма, а неписано правило е: Аз ще се преструвам, че не съществуваш и ти направи същото. Не че хора са лоши, но това е техния начин да се справят с информационното претоварване.