Всеки има някаква тайна, която пази – дали за себе си или за друг човек, но това е ествествена част от живота. Ежедневно решаваме кое на кого можем да споделим. Когато пазим някаква тайна, тя може да ни обремени.
Изследователи от университетите в Tufts, Wake Forest, Columbia и Stanford помолили стотици хора да помислят за живота си и да напишат някоя малка или голяма тайна, която държат в себе си. След това участниците в експеримента трябвало да оценят по трудност различни задачи, които им били възложени. Резултатите показали, че тези, които пазят някаква голяма тайна ( изневяра, необичайни сексуални желания и т.н.) оценили хълмове за изкачване като по-стръмни, разстояния за изминаване като по-големи и като цяло за тях физическите задачи били по-трудни в сравнение с участниците, които имали по-маловажна тайна.
Един от авторите на изследването, Майкъл Слепиън, обяснява, че пазенето на тайна действително натоварва мозъка, което кара човек да възприема задачите, с които се занимава като изискващи повече усилия. Колкото по-голяма е тайната, толкова по-голям е товарът.
Как да се отървете от него? Най-лесният начин е да споделите тайната, но ако това е невъзможно, тогава преоценете нагласата си към нея. Запитайте се защо чувствате вина, че пазите тази информация като тайна и защо имате натрапчивото желание да я споделите, но не си го позволявате. Ако приемете факта, че тази тайна си е ваша и не е нужно всеки да я знае, то тогава ще можете и да почувствате облекчение.
Ето съветите, които един от авторите на изследването дава в случай, че силно се измъчвате от мисълта за пазената тайна:
Ако става въпрос за връзка: Не е нужно да споделяте всички детайли за миналото си, ако те не засягат конкретно човека с когото сте. Няма идеални хора и е важно да приемете себе си и миналото си.
Тайни на работното място: Ако пазенето им ще навреди на шефа или компанията ви, по-добре е да кажете информацията, която сте получили. Ако става въпрос за личните ви отношения с някой колега, шефът ви няма нужда да разбира за това.