Имаме ли наистина контрол над решенията си, и изобщо кой стои „зад волана" на нашия живот – ние, нашите гени, възпитание, съдба, карма или Бог?
Темата за свободната воля е била гореща в продължение на хиляди години, но дали тя все пак съществува? Шестима академици от различни области на съвременната наука гласуваха четирима срещу двама за позицията, че свободната воля е илюзия.
Четиримата учени, които отричат нейното съществуване твърдят, че човешкото поведение се регулира от мозъка, който пък се контролира от строежа на своята генетика.
Джери Койн, еволюционен биолог от Университета на Чикаго, твърди, че "решенията" са просто серия от електрически и химически импулси в мозъка между молекулите, чиято конфигурация зависи от гените и околната среда. Тоест, всяко взето решение е, резултат на извънредно сложна поредица от химически реакции в мозъка, който работи като програмиран компютър. Тоест когато си мислим, че имаме няколко опции, се оказва, че възможният избор е само един - този, който сме направили.
„Свободна воля" е всъщност най-мотивираното решение измежду различните алтернативи. Преди да сме наясно кое решение ще вземем, умът ни вече го е направил.
Ако това е така, защо хората изобщо правят избори. Оказва се че това е излюзорна механична процедура, която се извършва в мозъка ни, преди да още да го осъзнаваме?
Ако физическите процеси в мозъка могат да предизвикат нашите действия, тогава как можем да бъдем държани отговорни за нашето поведение? Не може ли просто всички да се оправдаваме с "мозъка ми ме накара да го направя"?
Поради тази причина повечето учените, заменят концепцията за свободната воля с концепцията на рационалността - че ние подбираме нашите действия, базирани на един вид практическо мислене. В този случай няма конфликт между рационалност и ум. Идята е, че мозъкът ни действа, основавайки се върху практическото мислене.
Едно от предимствата акцентът да е върху рационалността вместо върху свободна воля е, че позволява да се запази концепцията за морална и юридическа отговорност.
Ако нечий мозък е взел „рационалното" решение (а не е принуден), да ви опре пистолет в главата, логично е да го държите отговорен.