Най-умните хора говорят най-малко

Политическите дебати са отлична възможност човек да се поучи от един добре подготвен кандидат как да повлиява и манипулира хората единствено с думи и харизма. Политиците са чудесен пример за хора, които казват много, но с малко думи.

В книгата си Intellectuals And Society Томас Соуел въвежда идеята за вербално-интелектуалния виртуоз като човек, чиято работа започва и завършва изцяло в царството на идеите. С други думи толкова дълго, колкото думите продължават да звучат добре, независимо дали имат връзка с реалността.

Често това, което е важно е, че идеите са „интересни, оригинални, убедителни, елегантни или гениални“.

Разбира се концепцията за вербалния виртуоз не се ограничава само в сферата на интелектуалците. Всеки от нас се сблъсква или се е сблъсквал с такива хора в даден момент от живота си. Може би се сещате за онзи човек, който разказваше история след история и вие бяхте като хипнотизирани?

Или може би сте попадали на човек, който успява да приспособи всеки ваш аргумент в защита на своето противоположно мнение без реално да има логика или доказателства? С други думи, вместо да търси контра аргумент, той се захваща за няколко думи от вашата позиция и така се обосновава.

Има хора, на които им идва отвътре да бъдат вербални виртуози, но повечето се учат с времето. Да успяваш да говориш малко, но да казваш много изисква голяма подготовка и усилена работа.

Ежедневно се сблъскваме с хора, които умеят да боравят добре с думите – чуваме ги по радиото, четем мненията им във вестниците или ги гледаме по телевизията. Не всички хора с богат речник обаче могат да бъдат вербални виртуози и обратното - не е задължително вербалните виртуози да могат да си служат с много думи.