Учителската професия е едновременно трудна, брилянтна и анонимна. Преподавателите в училище са едни от хората, които ни оформят като личности, затова би било умно да се поучим от тях, дори и да не сме били сред най-големите отличниците. Ето и какво можете да усвоите от тяхното поведение, което в живота да ни бъде от голяма полза.
1. Да се научите, че най-добрият начин да изразите гняв е с поглед.
Добрите учители рядко повишават глас на непослушните ученици, за да не ги засрамват пред целия клас и да не им излиза име на истерици. Но те все пак намират начин да изразят своето неодобрение и дори само с поглед да порицаят ученика. Това е ключът да проявявате гнева си и по нататък в живота. Не е нужно да вдигате скандали и да избухвате в крясъци. Строгият, леден поглед често има по-голяма сила.
2. Да се научите да печелите сърца.
Хуморът работи добре почти във всяка ситуация. Добрите учители знаят това и често когато искат да смъмрят някой свой ученик го правят деликатно и закачливо. По този начин те успяват да спечелят сърцата на учениците си и в техните часове рядко има проблеми с дисциплината. Опитайте този похват и в живота - в службата, у дома, сред приятелите си и т.н.
3. Да се научите да запазвате хладнокръвие и в най-напрегнатите моменти.
Учителите трябва да се справят не само с трудни ученици, но и с опърничави родители, които считат, че са родили гений, който обаче е недооценен от преподавателя. Представете си колко много им коства да се оправдават по родителските срещи на не особено възпитани родители и да търпят неетичното и понякога гневно поведение и в същото време да останат смирени и да се опитат да проведат разговора спокойно. Това качество, ако го овладеете изобщо, със сигурност ще ви бъде полезно в живота.
5. Да се научите да преглъщате критиките и да продължавате напред.
Както казахме, учителите са не по-малко критикувани от самите ученици. Във всеки един клас има група недоволни родители, които смятат, че на техните деца се е паднал най-некадърният и асоциален преподавател. Всичко това достига до ушите на самия учител, но въпреки това той трябва да намери сили и продължи да си върши работата и да си провежда часовете. Не може просто да се откаже! Да не говорим, че вече родителите могат да споделят негативните си мнения онлайн, което е още по-унизително за преподавателите. Научете се, че критиката трябва да ви прави по-силни, а не да ви отнема самочувствието и да ви смачква.
6. Да се научите да си обичате работата, въпреки всичко.
Клишето, че да си учител не е професия, а призвание, е много вярно. Всеки един учител вижда своите постижения ежедневно, когато чуе нещо умно или блестящо от свой ученик. Фактът, че са влели знания в главата на едно дете е най-голямата мотивация за преподавателите и това ги кара да обичат работата си, въпреки всички негативи около нея. Това трябва да бъде правило за всеки един човек – да може да се фокусира върху положителната страна в своята професия, а не да се фиксира върху лошите неща.