IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Как да намерите отново радостта... след тежка загуба

11 април 2013 14 00

Стратегии за справяне със скръбта

Снимка: Dreamstime

Снимка: Dreamstime

Дали загубата идва очаквано след продължително заболяване, или съвсем неочаквано в резултат на злополука или друго катастрофално събитие, тя има силата да разруши живота на човек и да му остави усещане за безнадеждност.

Повечето хора са неподготвени да се справят със скръбта, много усилия им коства да постигнат изцеление от загубата. Как можете да отворите сърцето си отново за радостта от живота, след подобно тъжно събитие, ви съветва Джен Джонсън. Той е психотерапевт, който работи с хора, преживели тревожност и депресия в следствие на загуба или злополука.

1. Медитирайте

„Mindfulness" е медитативна практика на осъзнаване на събитията и приемането им без да съдим съдбата. Идеята е човек да се фокусира върху хубавите неща в живота си, като не забравя и лошите. Всяка болка има нужда от „обезболяващо лекарство" или с други думи от положителна емоция. Когато човек отвори сърцето си за своето страдание, той размразява своята емоционална скованост и започва да се отваря и към радостите в живота.

2. Грижете се за себе си.

Хранете се здравословно, осигурявайте си достатъчно сън, спортувайте, разхождайте се сред природата, дишайте чист въздух, практикувайте йога и... чувствайте.

3. Пишете за загубата.

Писането може да бъде терапевтично средство. Опитайте се да пишете за това, което се е случило и как се чувствате от събитията в продължение на 20 минути. Повтаряйте практиката четири пъти в седмицата. Ще видите, че ще се почувствате по-успокоени.

Като допълнение пийте топъл чай, правете си топла вана, слушайте успокояваща музика. Проучванията показват, че тази практика може да доведе до неприятни чувства на тъга в краткосрочен план, но може да има положителни дългосрочни ефекти върху вашето здраве и благополучие.

4. Творете.

Ако не можете да намерите думи, за да пишете и да говорите за чувствата си, то опитайте да ги изразите чрез друго изкуство – живопис, фотография, колаж, плетене, музика и т.н.

5. Наслаждавайте се на малките удоволствия.

Отделете време, за да изпитате нещо приятно със сетивата си, като търсите красиво цвете, вдишвате хубав аромат, наслаждавате се на синьото небе, на песента на птичките сутрин и т.н. Ако не можете да откриете красотата в тези ежедневни неща, опитайте нещо по-просто, като това да се наслаждавате на вкусната храна или на топлия душ върху кожата си. Припомняйте си хубавите усещания няколко пъти през целия ден.

6. Намерете смисъл в тази загуба.

Опитайте се да анализирате как сте успели да израснете духовно или да станете по-устойчиви на стреса след изживяната загуба. Когато се намирате в дълбините на мъката, можете да се излекувате, като помагате на другите да го направят. Можете да се включите и в различни благородни инициативи.

7. Правете неща, които обичате.

Важно е да отделяте време за нещата, които обичате да правите и знаете, че ви носят радост – хобита, спорт и т.н.

8. Живейте по-добре.

Загубата напомня на хората, че животът е кратък. Използвайте това негативно събитие като възможност да направите преоценка на собствения си живот. Задавайте си въпроси за това дали живеете живот, изпълнен с радост и дали правите това, което обичате. Започнете да живеете живота, който искате. Ако трябва си сменете адреса, работата, средата, държавата...

9. Животът неизбежно води до преживяване на загуба.

Важно е да разберете това. Въпросът е да се научите да балансирате между своята мъка и търсенето на радостта, в която винаги има надежда.

Автор - снимка
Автор на статията:
Teodora Dragoeva

КоментариКоментари

rosica.stoeva.7 ( преди 12 години )
Аз загубих сина си преди 3г и 10мес...болката е с мен постоянно...Имаше нелечимо заболяване и след пубертета болестта започна да прогресира.. това се случваше пред очите ми ,аз бях безсилна...Вечерта след погребението...в главата ми започна да звучи музика-мъжки хор..по-точноангелски нереално красиви гласове изпълняваха музикатолкова нежна,божествена ,докосваща цялото ми съществотова приличаше на църковни песнопения, но в пъти по разтърсваща и докосваща сърцето ...цели 3 нощизвуча божествената музика в мен и аз ,като че ли се носих в рая заедно с обичния си син...ако бях музикант...бихя написала в ноти ...това беше толкова неизразимо с думи преживяване...и затова дълбоко в душата си аз знам....има божествен свят и там са тези, .които ни напускат...сина ми беше само на 18 г. и страдаше от муск. дистроф.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
georgi58 ( преди 12 години )
Липсата на знание за смъртта води и до погрешното поведение и държане на хората спрямо нея и има огромно влияние върху тяхното духовно развитие. През последното десетилетие съм бил многократно с умиращи, като част от моята работа, но тук искам да споделя опитности свързани със смъртта на любим човек.През лятото на 2005 година "умря" нашата по-малка дъщеря от левкемия. Мирно, без болка, без болкоуспокояващи и усложнения. Последното бе резултат от практикуването на Бог Йога и Крия Йога в последните месеци преди да напусне тялото си. Това също и помогна да се отвори за Бог и неговата любов и да се подготви за бъдещото си духовно развитие. По-късно, когато аз вече знаех че тя е стигнала крайната цел на всяка душа в Бог, аз имах (и все още имам) многократни контакти с нея - опитности изпълнени с безкрайна любов. Тя идваше просто да ме обича и разтвори някои от лошите спомени в миналото. По онова време аз срещах ежедневно много хора и повечето бяха любопитни за семейното ми положение: "женен ли си?", "имаш ли деца?" и т.н. На всички отговарях по един и същи начин: "Имам две дъщери - една във Флорида и една в Рая." И всички, без изключение, започваха да изказват съболезнованията си. Аз се опитвах да обърна отново внимание върху факта, че тя е в Рая и няма никаква причина за оплакване и болка, а напротив - има всички основания да съм щастлив. Напразно.Много хора вярват в Бог или Христос, говорят за Бог, молят се на Бог и се надяват един ден да стигнат до него, И всичко това без изобщо да го виждаме, а за повечето и без да чувстват неговото присъствие. Въпрос на здрав разум и проста логика е, че Божият свят от светлина и любов е отвъд тази планета и физическо съществувание. Как в такъв случай хората могат изобщо да очакват, че ще тръгнат към Бог без да са напуснали физическото си тяло преди това и минали през вратата на смъртта? И откъде накъде трябва да има болка и скръб по някой, който вече си е тръгнал? Напротив, има само радост и щастие за истински любещия. Огромното мнозинство изживяват смъртта на любимо същество като тежка загуба. Губим единствено това, което притежаваме. Няма човешко същество, което да е нечия собственост!!! Когато пиша умря слагам думата в кавички, защото в действителност никой не умира. Връзката между физическото тяло и човешкото същество е същата като между леката кола и шофьора и. Колата оживява само когато шофьора се качи в нея. И никой не оплаква колата, когато тя стане негодна т.е. "умре", нито пък устройва скъпи погребални церемонии.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Vili ( преди 12 години )
Когато загубиш детето си,с нищо не можеш да преживееш загубата.Най-страшното е да надживееш детето си.Моята съдба е такава.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар