Някои хора са по-емоционални от други и избухват на секундата, когато нещо ги провокира. Други пък предпочитат да задържат гнева в себе си, докато не мине време и нещо в тях не отключи насъбраното напрежение в драматичен изблик. Смята се, че гневливостта е отрицателна черта и по тази причина хората, които често се ядосват, по-трудно се обграждат с хора около себе си.
Някои хора, които осъзнават, че имат проблем с контрола над гнева си, водят постоянна борба със самите себе си, за да потискат своите гневни изблици. Подобно поведение обаче може да бъде много нездравословно, защото неизразените негативни емоции се натрупват в самия човек.
В този случай най-доброто нещо, което може да се направи, е човек да се изправи срещу своя гняв и да го приеме. Всъщност подобен тип поведение може да даде на хората някои важни уроци. Разбира се, в никакви случаи не трябва да се толерира вербалната или физическа злоупотреба. Но гневът в неговите поносими, малки размери, може да бъде полезен. Ето и кои са неочакваните неща, на които той може да ви научи:
1. Не всички видове гняв са лоши. Повечето хора са родени с определен спектър от емоции: щастие, тъга, радост, любов, страх, гняв и т. н. Всяка емоция има много важна цел, в това число и гневът. Той показва на тялото, че човек може би е в опасност и то трябва да се съхрани. Когато хората се ядосват, по този начин те сигнализират на останалите около тях, че нещо не е наред. Гневът може да бъде и мотивация човек да направи някакви промени в своя живот.
2. Гневът може да бъде част от комуникацията. Кой е един от най-честите разговори?
- „Здравей, как си?“
- „Благодаря, добре, ти как си?“
Защо обаче повечето хора избягват да дават искрени отговори, а прикрито отговарят, че всичко е наред. Понякога те крият не само тъга, гняв или депресия, а дори щастие. Защо хората избират да запазят единствено за себе си какво се случва в душата им? И защо останалите хора предпочитат да им се говори за щастие, а не за проблеми? Всъщност именно тези обществени модели пречат на успешната комуникация между хората. Няма как двама човека да станат близки, ако не са искрени един към друг. Именно по тази причина се казва, че приятелите са тези, които са до вас в най-трудните моменти.
3. Ако прикривате гнева зад усмивка, това не означава, че хората ви вярват. На колко от вас се е случвало да се усмихвате, като в същото време отвътре ви идва да викате или да заплачете? Не всички хора са професионални актьори обаче и не всички могат успешно да прикриват своите негативни емоции. Противоречивото поведение пък допълнително внася смут в отношенията им с другите хора и подкопава тяхното реноме.
4. Скриването на гнева дава място на други негативни емоции и поведения да се появят. Когато хората прикриват гнева в себе си, за да не разстройват останалите, всъщност те вредят на самите себе си. Натрупването на недоизказани неща събира в човека чувство на неудовлетвореност, тъга или още по-силен гняв. Казано с други думи – твърде възможно е хората, които не показват гнева си, да натрупват пасивна агресия в себе си.
5. Освободеният гняв създава свободно пространство за любов. Колкото повече хората се опитват да се противопоставят или да избегнат определени емоции, толкова по-голяма е вероятността те да се появят в момент, в който най-малко ги очакват. Така че по-добре не крийте своите истински чувства, дори те да са гневни. В природата, например, след всяка голяма буря има усещане за спокойствие, тишина и баланс. Така е и в живота – когато хората казват всичко, което мислят, дори по по-груб начин, това със сигурност дава добра основа за отношения „начисто“.