Научните прозрения за това що е смислен живот

През последните няколко години учените започнаха да умуват над понятието „смислен живот“ и да очертават неговите рамки.

Изследователите продължават да добавят дълбочина към това, под което ние разбираме поведение с положителен ефект. Щастието е добро за самия човек, но това прави ли живота му смислен? Хората се раждат с определено чувство за съпричастност, справедливост и морал, но тези стойности се променят в различния контекст.

В общи линии се шири мнение, че най-хубавите човешки добродетели са емпатията и състраданието и се счита, че дори човек да не ги притежава по рождение, то може да ги култивира в себе си целенасочено.

Ето и 5 научни прозрения за това какво значи смислен живот:

1. Смисленият живот невинаги е щастлив

В изследване на американското списание „Greater Good Science Center“ се твърди, че смисленият живот може да се различава от щастливия. За целта на проучването изданието се опитало да разплете понятията „смисъл“ и „щастие“ като са анкетирани 400 американци. В много случаи двете понятия се припокриват, но между тях има и някои ключови различия.

Например щастливите хора живеят в настоящия момент, а не в миналото или бъдещето. Докато смисленият живот трябва да свързва минало, настояще и бъдеще. Хората черпят смисленост (но не непременно щастие) когато помагат на другите, а черпят щастие (но не непременно смисленост ) от хубавите си социални връзки. Например, времето с приятели носи щастие, но не и смисъл. Прекарването на време със семейството обаче, може да не носи голямо щастие, но пък има смисъл.

Според д-р Барбара Фредриксон, хората които се определят за щастливи, невинаги имат посока и смисъл в живота си.

2. Емоционалните ползи от алтруизма

Една от най-значимите констатации за науката за щастие е следната: Алтруизмът (загриженост за благополучието на някого другиго, антоним на егоизма) повишава чувството за щастие. Когато правим разходи за благото на другите ние сме по-щастливи, отколкото когато харчим за себе си. Ето защо благотворителността носи щастие, въпреки че човек знае, че може и да не срещне очи в очи обекта на своята щедрост.

Това подсказва на изследователите, че щастието не е резултат от засилване на социалните връзки, а от дълбоко вкоренен човешки инстинкт. Те твърдят, че алтруизмът е донесъл универсални емоционални ползи за хората и че е продукт на еволюцията. Тоест, това поведение, което се свързва с краткосрочни разходи, има дългосрочни ползи за човешкия вид.

3. Медитацията прави хората по-състрадателни

Учените твърдят, че хората, които медитират, в следствие на което са по-внимателни и добри към другите, всъщност повишават своето лично здраве. Проучване, публикувано в списание „Psychological Science“, установи, че индивидите, които са минали през 8-седмичен курс по медитация, са били значително по-склонни да отстъпят своето място в чакалнята на човек с патерици. Тоест, били са по-склонни към мил жест и проява на съпричастност и биха помогнали на непознат в нужда. От това следва да се заключи, че състраданието и алтруизмът могат да бъдат възпитани у човек, стига той да го иска.

4. Човек МОЖЕ да избяга от своите гени

Хората вярват, че гените, които са наследили от своите близки, са тяхна съдба. Те със сигурност оказват влияние върху нашето поведение, но учените са установили, че човек може да избере да противодейства на лошите си гени. Тоест, да потисне тези неща у себе си, които не харесва и да се промени към добро.

5. Внимателните учители са по-добри

Преподавателите, които искат да се преборят с поведенческите проблеми на своите ученици, могат да го направят само чрез внимателно и грижовно отношение. Това, за съжаление е все по-голяма рядкост. Учените обаче са категорични, че един мил учител може да подобри социалните, емоционални и когнитивни умения на своите ученици. Освен това неговото внимателно отношение може да бъде инструмент за подобряване на качеството на преподаването му като цяло.