Най-честите „бъгове“ в човешкия „хардуер“

Като човешки същества, ние сме преди всичко рационални. Ние мислим логично, вземаме решения въз основа на най-добрите интереси на себе си и близките си, правим нещата, които трябва да направим, за да оцелеем и процъфтяваме и т. н. В същото време нашето мислене понякога е нерационално и предубедено. Явно става въпрос за еволюционен пропуск на мозъците ни.

Ето и някои когнитивни изкривявания, които нашият мозък прави:

1. Човек се фокусира по-често върху негативното

Според психолога Рик Хенсън, автор на книгата „Hardwiring Happiness“, мозъците ни са детектор за лоши събития. Затова негативният опит се помни много повече от положителния. Мозъкът ни непрекъснато сканира за потенциални заплахи, което е разбираемо предвид еволюцията. Днес хората не са изправени пред заплахата да бъдат изядени от дивите животни, но са все така по-чувствителни към лошите новини, в сравнение с добрите.

„Пристрастието ни към отрицателните събития е нещо като бъг в мозъка ни през 21 век“, заявява Хенсън пред вестник Huffington Post. „За нас е някак трудно да се учим от положителните си преживявания, а вместо това трупаме опит и мъдрост от проблемите в живота си.“

2. Виждаме конспирации, когато няма такива

Много хора търсят причинно-следствена връзка на места, където такава просто няма. Хората имат теории за случайностите, търсят конспирации и заговори, където няма такива, вярват че в определени числа има скрит код или че някои думи носят специално значение и т. н. Този начин на мислене ни позволява да вярваме, че разбираме околната среда и че имаме контрол над нея. Тоест, човек сляпо вярва, че ако яде червена гъба ще умре. Той обаче може и да греши, защото това, в което вярва, може да е плод на въображението му. Тази тенденция да се търсят връзки и модели в случайни събития си има име в психологията и то е „apophenia“.

3. Не виждаме това, което е точно пред нас

Ние търсим кодове и се съмняваме за конспирации, когато такива няма, но понякога не сме наясно с нещата, които се случват точно пред очите ни. Според учените това, че хората забелязват нещата избирателно, е вид феномен.

4. Силно предубедени сме към нещата, с които не сме съгласни

Нашите мозъци изпитват неприязън към конфликтите и несъгласията и правят всичко възможно, за да ги избегнат. Поради тази причина, ние естествено се насочваме към неща, с които сме съгласни, защото те ще заздравят съществуващите ни вярвания. В същото време избягваме противоположните тези. Този когнитивен дисонанс обяснява склонността на мозъка ни да търси информация, която да потвърждава нашата хипотеза и да игнорира информацията, която я опровергава. За съжаление този начин на мислене често може да ни отведе в грешна посока по отношение на кариерата или личния ни живот.

5. Имаме егоцентричен светоглед

Хората масово не забелязват своите грешки и пропуски, защото са твърде заети да се притесняват за себе си. Това е ефектът на нашия егоцентричен светоглед. Ние всички сме центъра на нашите собствени вселени. Цялото ни съществуване се базира на нашия собствен опит и перспектива.

6. Подлагаме на съмнение решенията си

Според психолога Бари Шварц, често ние взимаме решения, а после сме склонни да съжаляваме за тях и да се чувстваме разочаровани. Когато човек има голяма възможност за избор, той по-лесно съжалява за опциите, които не е избрал и всъщност изобщо не се радва на това, което е избрал. В него дори се заражда съмнението „че се е минал“. Тук става въпрос за синдрома, че чуждата трева винаги ни се вижда по-зелена, дори да не е.

7. Не вярваме на собствените си спомени

Повечето от нас вярват, че си спомнят минали събития с точност, но в действителност паметта ни греши. Едно изследване показва, че 25 процента от хората са убедени, че си спомнят събития, които дори не са им се случвали. Проблемът е, че позволяваме на емоциите да оцветяват миналото ни. Затова вашата история как сте скъсали с гаджето си може да се различава доста от неговата, просто защото вие гледате с повече гняв назад.

8. Фаворизираме членовете на нашите социални групи

  Човешките същества имат когнитивно пристрастие към членовете на собствените си кланове (истински или въображаеми) и това дори надхвърля етническа, национална принадлежност или социални групи. Фаворизирането понякога може (въпреки че не е задължително) да доведе до създаване на стереотипи и враждебност към други групи.