По някаква причина, избликът на гняв има лоша слава. Когато човек се ядоса много, другите обикновено започват да го успокояват, а той се опитва да се овладее, за да не избухне.
Сякаш ако избухне, ще се изложи, ще се компрометира. Вярно е, че в пристъп на гняв човек може да изрече твърде тежки думи, които по принцип не мисли, а после да съжалява за това.