Укротяване на следродилната привързаност

Непосредствено след като жената роди майчиният инстинкт започва с пълен капацитет да играе своята роля в изграждането на връзката между майката и бебето.

Оставяме настрана следродилната тъга, която по-скоро би отдалечила майка от дете, и обръщаме внимание на абсолютно полюсното й състояние – следродилната привързаност.

На пръв поглед, липсата на подобно явление би изглеждала ненормална, но когато привързаността на майката надхвърли границите на вманиачеността, тогава заплахата над личния й живот и този на детето нараства неимоверно.

Специалисти твърдят, че напускането на утробата не е достатъчно, за да бъде прекъсната най-първичната връзка, която природата познава.

Все пак, когато две тела са били буквално слети за 9 месеца е практически невъзможно да понесат „раздялата“ толкова бързо.

Най-интересното в случаи на прекалена следродилна привързаност, е че майките спират да виждат света около себе си, не се интересуват от никой, освен от малкото съкровище и не рядко прекаляват с грижите и угажданията.

Съветът на лекарите към жени с подобни признаци е да разредят постоянството си и да дадат възможност на детето да посреща самостоятелно първите мигове от живота си.

Не стойте денонощно над него и не изпадайте в паника при всеки звук, който издаде.

Помислете за себе си, за семейството си.

Бебето не е и единственият източник на любов и щастие в живота ви. Мъжът до вас най-вероятно вече е започнал да търси вниманието ви, което вие така набързо и изцяло сте пренесли върху новородилото се създание.

Реално погледнато, дори таткото може да ви помогне със справянето със следродилната привързаност.

Оставяйте го по-често сам с мъничето. Нека се учи как се сменят пелени, как се храни бебе, как се държи, как се къпе и т.н

Поемете дълбоко въздух и не се вкопчвайте в милото създание като удавник за сламка.